— Предполагам, че това е добре — боязливо каза Серов.
— Е — чу той пълния с презрение глас, — добре, зле или никак, няма значение. Важното е, че сега топката е в тяхното поле, както казват американците.
— Ами ако нещо не стане както трябва? — Серов искаше да го разберат много добре. Надяваше се, че и някой друг освен Рижов подслушва телефона му.
— Ако нещо не стане както трябва, макар че не виждам какво, нали предвидихме уж всичко, ще трябва да се оправя Крумин. С наша помощ, разбира се.
— Но ако…
— Серов — прекъсна го отсеченият глас, — Крумин ще се справи.
Докато Нурич спеше необезпокояван в хотелската си стая, заобиколена от малка армия служители на британското и американското разузнаване, Малкълм се приготви за първия си работен ден като демографски анкетьор на картографската служба към Министерството на отбраната.
При изследването на селските райони службата работи в близко сътрудничество с Министерството на земеделието. Това министерство има свои представители във всички административни области и те предоставят много ценни сведения на анкетьорите. Малкълм се беше свързал с този представител в района предишната вечер. Уговориха се да се срещнат за закуска в седем тази сутрин.
Малкълм не обичаше сутрините. Остана в леглото десет минути след като будилникът, предоставен му от старицата вместо услугата „събуждане“, прокънтя в тихата стая в 5,45 часа. Стани, най-накрая си каза Малкълм, ти отново си ентусиазиран правителствен чиновник, само че този път на картографската служба. Повтори името наум няколко пъти, запечатвайки със сарказъм новата самоличност в ума си.
Поне не се налага да нося костюм и вратовръзка, помисли си той, докато обуваше джинсите и намъкваше ризата.
Отключи комбинацията на куфарчето си, после внимателно натисна специалния бутон, прикрит от едната страна. Ако не беше направил това, един детонатор щеше да избухне веднага щом отвори капака. Извади бележника си, една папка със специални формуляри и бланки, моливи, бинокъл, карти и ги постави в брезентовата военна чанта, която беше купил от един магазин в Грейт Фолз. Носенето на куфарчето, което би могло да избухне в ръцете му, го изнервяше.
Усмихна се, докато мушкаше принадлежностите си в торбата. Освен тях добави и един шпионски трилър, за да има какво да чете, ако му се отвори такава възможност. Погледна в чантата. Имаше още достатъчно място за храната, която смяташе да вземе от ресторанта, и за двата термоса — единия за кафе, а другия за мляко. Обърна се отново към куфарчето и се загледа в пистолета.
Много време беше отделено, докато бъде избрано оръжие за него, и при този избор думата изобщо не му беше дадена. Той нямаше представа, че въпросът може да е толкова сложен. Решението трябваше да се вземе след първото му упражнение по стрелба във фермата. Макгифърт го беше накарал да стреля с десет различни модела с различен калибър както револвери, така и автоматични пистолети, като по този начин го запозна с различните типове оръжия и стрелбата с тях. Макар и да беше застрелял двама души с пистолет, той нямаше нужния опит и никога не беше обучаван. Освен това Макгифърт искаше да наблюдава как борави той с различните модели, за да може да предложи на възрастния мъж най-добрия вариант.
— Бих предложил револвер — каза Макгифърт на Възрастния след първото упражнение по стрелба. В това време Малкълм беше в друга стая, където се учеше да отваря ключалки и да претърсва. Макгифърт разговаряше само с Възрастния и с доктор Лофтс.
— Те са по-прости за употреба — продължи той — и при обучение само от три дни това може да се окаже от голяма полза. Докторът казва, че за „Магнум — 357“, „Колт Питон“ или някой от моделите на „Смит и Уесън“ и дума не може да става, защото можели да събудят стари спомени. Не съм съгласен, но моя работа са само оръжията, не и главите.
Макгифърт спря в очакване на упрек и се изненада, когато такъв не последва. Доктор Лофтс и Възрастния го гледаха внимателно, но без да говорят. Инструкторът преглътна и продължи:
— Не мисля, че нашето момче би могло да се справи с нещо по-голямо от калибър „38“, а по-малките са просто прекалено слаби. Ако се наложи да използва оръжието, не можем да разчитаме, че ще улучи жизненоважна зона от първия път. Това означава, че трябва да носи нещо, което поне временно ще неутрализира противника му. Това означава калибър, не по-малък от „32“, но не мога да се доверя дори и на това. Връщам се на „38“ и както казах, револвер. Тъй като трябва да го носи скрит, значи трябва да е с къса цев, не повече от четири инча. Аз казвам два.