— И сте сигурни, че не се е срещал с никого, освен с обичайните в такива случаи хора? — попита Кевин англичанина, с когото закусваха заедно на следващата сутрин.
— Напълно — отвърна Касъл, който отпиваше чая си и се чудеше как могат американците сутрин да пият най-напред кафе. Намираха се в тайна квартира на MI5, поддържана специално за гости.
— Марковиц се държа съвсем както трябва, дори се регистрира в службата за сигурност на изложението и при офицера от контраразузнаването към полската група — симпатичен човек, който действа под прикритието на секретар на шефа на делегацията. Не е оставял никъде нищо, доколкото хората ни могат да кажат. Досега никой не е открил нищо, което да говори, че става дума за тайна операция. Хората ни в Полша имат проблеми с уточняването на миналото му, но все още не са сигурни, че е фалшив. Доколкото разбрах, вие имате подобни проблеми.
Кевин не каза нищо и Касъл продължи:
— Полският професор Рестовчик е извън подозрение. Преподава история във Варшавския университет и специализира върху периода на Тюдорите в Англия. Познат е в Британския музей и тамошните хора гарантират за него. В Полша също всичко е наред, а освен това той има овладени огнища на туберкулоза. Като вземем предвид това и възрастта му, става съвсем малко вероятно да е агент.
— Приятелят от Ирландия, Шон О’Флеърти, е съвсем друго нещо. Специалният отдел проявява особен интерес към него. Паспортът му е фалшив, добра изработка, но фалшив. Военните в Белфаст смятат, че може би е замесен в контрабандата с оръжие на ИРА, най-вероятно американски и източноевропейски марки. Откакто е в Лондон, се е срещнал с няколко съмнителни елемента, но с нито един известен руски агент. Затънал е до шия, но не смятам, че той е вашият човек.
Така че имаме проблем. Ако Марковиц се окаже чист или не този, когото търсите, значи сме изпуснали влака или може би източникът ви е сгрешил. Проверихме и всички останали пътници, и при тях няма нищо. Съвсем нищо.
Ако аз бях руснакът, който ръководи това шоу, досега щях да съм изпратил Марковиц в Щатите. Ако остане повече време, физиономията му ще се запомни и ще бъде рисковано да продължава операцията дори и с променена самоличност. Разбира се, бих могъл да ви помогна повече, ако знаех каква е работната хипотеза или — той видя, че Кевин се усмихва и завърши забързано, — поне малко повече. Но не искам да си пъхам носа във вашите работи, не ме разбирай неправилно.
Кевин умишлено не обърна внимание на любопитството на Касъл.
— Е — каза американецът, като стана от масата и облече сакото си, — остава да се надяваме, че ще открием нещо за Марковиц, нали? Да отидем в Центъра.
— Предполагам, че не искаш да увиснеш пред хотела, за да се ориентираш в обстановката или нещо такова?
— He — отвърна Кевин. — Ако той е нашият човек, ще тръгна към Щатите. Аз ще се занимавам с него там и колкото по-малко време има, за да ме разкрие, толкова по-добре. Освен това вашите момчета работят както трябва, нали?
— Разбира се, стари приятелю, разбира се — побърза да отговори Касъл. Тъкмо се канеха да излязат, когато звънна телефонът.
— Да — отговори Касъл. — Така… Кога? Сигурен ли си? Някаква следа от нашия човек? Как? Добре, погрижете се всички летища и пристанища да се охраняват. Ясно ли е? Казах, да се охраняват! По-добре да не се случва пак! Идваме веднага.
Касъл се намръщи леко и бавно затвори телефона. След няколко секунди се обърна към угрижения си колега.
— Боя се, че е възникнал малък проблем — каза му той със съжаление. — Нашият човек се е потопил и ни се е изплъзнал.
— Какво? — гласът на Кевин беше леден.
— Потопил се е — повтори Касъл нервно — и дяволски ловко при това. Преди двадесет минути на другаря Марковиц се обадил шефът на делегацията. Била дошла телеграма и поради семейни неприятности трябвало да се върне веднага в Полша. Без никакви подробности. След десет минути си събрал багажа и излязъл от стаята. Нашият човек решил да не ни се обажда, докато не го прихванат по пътя.
Марковиц взел асансьора. Моите момчета решили, че е опасно да се качат с него. Спирал е на три етажа. При едно от спиранията нашият човек слязъл и вместо него се качил двойник. Момчетата искали да хванат истинския Марковиц и не обърнали внимание на двойника, когато той излязъл от асансьора и се отписал от хотела като Марковиц. Чиновникът на рецепцията не е от нашите и никога не го бил виждал. Докато се мъчели да разберат къде е изчезнал истинският, двойникът излязъл на улицата и спрял такси. Едва успели да тръгнат след таксито, след като научили, че господин „Марковиц“ е платил сметката си. В момента е на път за летището. Сутринта са се обадили от името на полската делегация и са измолили да им осигурят резервация за сутрешния полет до Варшава. Двойникът едва ще успее да се качи на самолета.