Пристигна достатъчно рано, за да намери всички вкъщи. Бащата, Нийл, и племенникът Пийт, двамата мъже, живеещи постоянно във фермата, се бяха прибрали от работа, за да си починат и да вземат някакви сечива. Жената на Нийл, Фран, печеше нещо във фурната и през цялото време, докато Малкълм седеше до голямата маса, си тананикаше нещо. Там бяха още Нийл, Пийт, Дейв Ливингстън (роднина от Канзас, дошъл на гости) и бабата Клеър Стоу — удивително жизнена старица, — за която Малкълм реши, че е на седемдесет, макар че при външния й вид не можеше да е съвсем сигурен. Дъщеря й, Фран, изглежда, беше прехвърлила четиридесетте. Нийл изглеждаше на около петдесет. Пийт беше на около тридесет и пет и в цветущо здраве. Дейв Ливингстън също беше някъде на средна възраст.
Малкълм хареса домакините си. Както и останалите фермерски семейства, които беше посетил, те знаеха всичко за него. Поне, мислеше си Малкълм с леко чувство за вина, знаят прикритието ми. Бяха готови да му помогнат и му даваха повече, отколкото беше поискал. Особено Нийл. Високият, почернял от слънцето глава на семейството пое ролята на говорител и изглеждаше зажаднял за нова публика, която да чуе старите му истории, които всички наоколо, изглежда, бяха слушали стотици пъти. Докато говореше, той жестикулираше със загрубелите си ръце.
— Дявол да го вземе, Малкълм, няма нищо особено във фермерството край тия ракети. Приемаме го както е. Семейство Ливингстън винаги е гледало така на нещата още откакто са дошли на тази земя и са я облагородили преди много години. Много работи са се случили през това време. Не ни хареса, че загубихме земята заради ракетите, но ако не е едно нещо, все ще изникне друго, така че каква е разликата? Въобще не се притесняваме. И не мисля, че някой друг наоколо се притеснява.
— Нийл Робинсън — обади се старицата, — не досаждай на мистър Малкълм със скучната ни семейна история. Не му е изтрябвало да знае всичко за Ливингстън или за Стоу. Сигурно ще се отегчи до смърт, освен ако не извадим някой истински скелет от гардероба.
Малкълм се засмя заедно с всички останали. Забеляза, че Нийл Робинсън не сметна гълченето на тъща си за забавно. Наистина той се усмихна, но Малкълм забеляза как устните му се присвиват, как един нерв трепна в ъгълчето на окото му.
— Права си, майко. Права си. — Нийл се изправи бавно и отиде до хладилника. Отвори го и извади ниска, тумбеста бутилка. — Ще отида до Кинсайд да видя да не би Мат да има нужда от помощ с трактора, дето го е заразглобявал.
С наведена глава и бира в ръката, Нийл бавно излезе от къщата. След като се затвори вратата, известно време никой не каза нищо. Когато пристигна, Малкълм беше забелязал касата с бирени бутилки пред вратата, но досега не се беше сетил за тях. Никой не го гледаше и той не гледаше никого. Жената на Нийл тропаше зад него с някакви тенджери, след това обяви:
— Мисля да се кача горе да оправя леглата.
Тя излезе бързо от кухнята. Малкълм чу стъпките й по стълбата. Отново настъпи тишина.
— Трябва да извиниш Нийл и Фран. — Тишината беше нарушена от Дейв Ливингстън. Мекият му тон загатваше за това, което Малкълм се беше досетил. — Нийл… Нийл има проблем.
Малкълм кимна и си спомни детинството си, с редките и конфузни визити на чичо си.
— Да… добре — продължи Малкълм, като несръчно се мъчеше да излезе от неловкия момент и да се насочи към работата, — но исках да ви попитам за определения в изследването ден. Всички ми казахте какво сте правили в него и всичко е в реда на нещата. Чудех се дали няма да можете да ми кажете какво са правили съседите ви, ако, разбира се, сте забелязали. Вече разговарях с тях, зададох им същите въпроси, но понякога хората забелязват по-добре какво са правили другите, отколкото да си спомнят за себе си.
— Колко вярно е това! — обади се племенникът Пийт. Той стана бавно и каза: — Ще отида да видя как е Нийл.
— Е — каза Дейв, протегна крака и се облегна на стола си, — нека помисля… През цялото време бях наоколо, така че сигурно ще си спомня какво са правили съседите. Когато съм в отпуск като сега и разполагам с толкова много време, нещо, с което не съм свикнал, наблюдавам нещата и хората, макар че в градче с три обитаеми къщи като това няма много за гледане. Все пак то е някакво разнообразие в сравнение със службата.
Единствените хора тук са Кинсайд от другата страна на пътя и старият Гордън, който държи магазина и бензиностанцията на завоя. Не ме питай как оцелява. Парите си получава от социалните осигуровки. Не мисля, че енергийната криза въобще го е засегнала, защото никой не купува бензин от него освен някой случаен камион или заблудил се турист, който е пресякъл границата тук вместо по магистралата покрай Суийтграс. О, всички му помагат по малко, но нищо значително.