Нурич не мърдаше. Беше платил още когато келнерката му донесе поръчката, така че явно не чакаше сметката си. Оставаше една минута до тръгването. Илейн много внимаваше да не го погледне, но както тя, така и колегата й, който се канеше да тръгне, бяха забелязали, че чантата на руснака е до краката му. Никой друг в ресторанта не беше видял това. Келнер-ката правеше нещо зад бара, касиерът не можеше да види чантата от мястото си, а готвачът беше в кухнята. Единствените други посетители бяха трима шофьори, седнали в другия край на заведението.
Младият агент се качи на автобуса преди „Розата“. Мястото на Нурич беше в предния край. Тримата мъже седяха зад него, а Илейн — на предания ред. Младият агент и Нурич се качиха на автобуса, тридесет секунди преди тръгването.
Умът на Илейн работеше трескаво. Трябваше да избира — или да тръгне след руснака, или да остане и да наблюдава чантата му. Нямаше време внимателно да обмисли решението си или да потърси помощ. „Розата“ можеше да е оставил чантата си нарочно, за да я вземе някой или наистина да я е забравил. Ако извадеше радиостанцията, за да предупреди другите, получателят можеше да я забележи и всичко да се провали. Ако отидеше да се обади от стаята за почивка, нямаше да има кой да наблюдава чантата. Можеше и да изпусне автобуса и така да се издаде — ако не се качеше, руснакът щеше да разбере, че някой е останал заради чантата му. Не искаше да разваля плановете му, като се направи на услужлива дама и му занесе чантата. Захапа устната си, след това наум използва ругатня, подобна на тази на моряка, и се качи на автобуса миг преди шофьора.
Потеглиха бавно. Двамата по-възрастни агенти, които се бяха качили първи, не знаеха за чантата, но усещаха, че може би нещо не е наред. Никога досега не се беше налагало някой от тях да се качва в последния момент. Всичко необяснимо или необикновено автоматично означаваше неприятности. Но както и двамата им колеги, които знаеха за чантата, те бяха безпомощни. Не можеха да разговарят с никого. „Розата“ седеше спокойно на мястото си.
Автобусът премина покрай бензиновите колонки и после тръгна към разклона. Нурич стана точно когато шофьорът спря, за да се убеди, че по него няма движение.
Успя елегантно да се приближи до човека зад кормилото и да го заговори. Момичето го чу да казва:
— Вижте, забравих си чантата. Искам да сляза. Ще взема друг автобус за града. Ще оправя нещата с представителя ви в Синсинати.
Изненаданият шофьор машинално натисна бутона за отваряне на вратата. Преди да успее да каже каквото и да било, Нурич беше слязъл. Шофьорът вдигна рамене, затвори вратата и потегли. Когато вратата, се прибра зад гърба на Нурич, Илейн потрепери. Тя затвори за миг очи, после се обърна към колегите си. По лицата им беше изписана същата безпомощност. Не можеха да спрат автобуса и да се втурнат след руснака, защото щяха да се издадат. Той можеше и да е разбрал, че го следят, но можеше и да е предприел този ход като предпазна мярка. Автобусът намали скорост още веднъж, при знака „стоп“, преди да навлезе в главния път.
Илейн погледна шосето. Всички техни коли бяха твърде далеч, за да могат да поемат „Розата“ и да видят дали не осъществява контакт с някого, дори и да им се обадеше веднага. Трябваше да рискува. Ако реагираше, наистина имаше опасност да провали операцията, но провалът щеше да бъде стопроцентов, ако не направеше нищо.
Тя изтича напред и заговори неясно на шофьора:
— Моля ви, моля ви, спрете, искам да сляза тук! Бременна съм и ми стана лошо. Ще повърна! Ще се обадя в Синсинати и мъжът ми ще ми вземе багажа, после ще дойде да ме прибере.
Без да дочака отговора, тя натисна бутона и изскочи навън, преди автобусът да е спрял напълно. Препъна се, но не успя да падне.
Обърканият шофьор я изгледа през прозореца. Устата му увисна от изумление, после той философски поклати глава и затвори вратата. Човек просто няма представа какво може да се случи. Когато автобусът потегли тя остана неподвижно. След като мина покрай нея, вече нищо не я прикриваше откъм бензиностанцията. Ако „Розата“ наблюдаваше автобуса, щеше да я види. Ако имаше оръжие, можеше да я застреля, преди тя да успее дори да види къде е. Тя несъзнателно се присви в очакване на изстрела.