След като те разпитахме и научихме всичко, каквото знаеш, стана ясно, че планът ни трябва да бъде променен. Като взех под внимание собствената си задача да неутрализирам Крумин, факта, че САЩ не са враждебна на нас страна в операцията, несигурното ни бъдеще в Канада и това, до което би могло да доведе проследяването на съветския агент от вашите хора, реших, че ще е най-добре да те оставя жив. Ръководството се съгласи с този план.
— Все още не разбирам.
— Ще трябва да станеш двоен агент.
Малкълм се усмихна:
— Така ли?
Чоу върна усмивката му:
— Така. Помисли си за положението си. Ти също търсиш Крумин. Опитваш се да разгадаеш смъртта на Паркинс. А в момента се мъчиш да оцелееш. Всичко, което казах за моята страна, важи и за твоята. В сегашния случай ние не сме врагове. Не сме и приятели, но интересите ни са еднакви. На вас ви трябва Крумин и на нас ни трябва Крумин. Защо да не го използваме заедно?
Предлагам следното. Познавам инструкциите ти, паролите, плановете ти толкова добре, че винаги ще мога да разбера, ако ме излъжеш. Не смятам да ти преча да изпълниш задачата си докрай. Просто искам да се намеся в изпълнението й. Преди да предадем Крумин на вашите хора, ще го разпитаме ние и ще научим каквото ни трябва за дейността му в Китай. След това той е ваш. И пътищата ни ще се разделят. Има възможност, разбира се, никой от нас да не успее да се добере до Крумин. Може и Кевин Пауъл с екипа си да стигне до него първи. Нищо чудно Крумин да е агентът, когото следят в момента. В такъв случай ние не губим нищо и поне ще сме сигурни, че той е неутрализиран.
Разбира се, докато приключи операцията, ти ще си под наш контрол. Когато се върнеш в Монтана, някой от нас ще бъде винаги край теб. Повярвай ми, че сме професионалисти и всеки опит да се откажеш от поетите към нас ангажименти ще бъде наказан сурово и ефективно. Когато всичко свърши, ти можеш да докладваш всичко на началниците си. Без съмнение, те няма да се зарадват особено, но и няма да се разтревожат прекалено много. Но няма да ги информираме, неволно или умишлено, за връзката си, докато сме заедно.
Малкълм се намръщи:
— Какви възможности имам?
Чоу се усмихна отново:
— Възможност? Тя е само една: смърт. Не можем да рискуваме с теб, освен ако не ни сътрудничиш поне до някаква степен. Ако отклониш предложението ни, това ще означава, че въобще не желаеш да ни сътрудничиш, така че няма да имаме избор.
— И сигурно трябва да взема решение веднага?
— О, не. Помисли си малко. Остава ни още половин час, преди да се върнем в Монтана, за да се свържеш с началниците си.
Малкълм се усмихна, а умът му заработи трескаво. Опита се, без успех, да намери слаби места в думите на Чоу. Този Китаец би могъл да лъже. Без съмнение, не всичко казано от него беше истина. Но Малкълм беше сигурен в едно — не лъжеше, когато каза, че ще го убие. Не виждаше друга възможност за себе си. Ако умре, надеждата възрастният човек да научи за смъртта му беше малка. Това заедно със силното му желание да живее бяха много силни аргументи да приеме предложението на Чоу, поне засега. Винаги съществуваше възможността нещата да се променят и Малкълм да се окаже в по-изгодна позиция.
Освен това мислеше Малкълм това предложение не е безполезно за мисията. Чоу и момичето (Шийла?) биха могли да бъдат много полезни. Те бяха професионалисти, работили много срещу руснаците и знаеха някои неща за Крумин. Наистина, помисли Малкълм, нямам избор.
— Съгласен съм — каза той. — Предполагам не се съмнявахте, че ще приема.
— Не съвсем — отвърна Чоу. — Не знаех дали няма да се заинатиш и до каква степен си „идеалист патриот“. Радвам се, че се оказа реалист. Защото това ще ти помогне да разбереш нещата, които ще направим после.
Малкълм вдигна въпросително вежди.
— Когато става дума за доверие — каза Чоу, сякаш се извиняваше, — винаги е приятно човек да има някакви гаранции. Смятаме отново да използваме опиатите, за да се уверим, че наистина приемаш предложението ни.
— А аз? Какви гаранции ще получа?
— Боя се, че никакви — извини се Чоу тихо. — Ще трябва просто да ни се довериш.
— Така си и мислех.
Чоу кимна едва забележимо на момичето. То веднага стана и се качи в стаята на горния етаж. Чоу също стана и кимна на Малкълм да я последва.
— Трябва ли отново да се качвам горе? Тук е толкова по-приятно!