— В такъв случай — отвърна рязко Чоу — ръководството ще прояви голяма глупост. Да оставим настрана всичките ти странни идеологии, скъпа. Пет пари не давам дали ще ме докладваш на политическия офицер. Той ме познава и знае мнението ми за вашите политически игри. Също така знае колко ценен съм за неговите цели. Моля те, не си прави труда мрачно да ми обясняваш, че положението може да се промени. Смятам да изпреваря всякакви промени. Политическият знае това. Дребният човечец толкова усърдно се мъчи да преценява колко струвам, точно да улови момента, в който ще стана „непродуктивен“. Истинско предизвикателство е да го държиш изправен на нокти. Не невъзможно предизвикателство, но все пак интересно.
Във всеки случай, ако директорът за този район не приеме решението на нашия ръководител, е, тогава нещата не са в наши ръце. Направих искрено усилие да помогна. Разбира се, бих се подчинил на всяка официална заповед.
Шийла кимна, загледана към тавана.
— А какво ще стане с него?
Чоу нарочно не отговори веднага, макар че не му трябваше време, за да обмисля отговора си. Бавно на лицето му се изписа широка усмивка и той каза:
— Скъпа моя, утре той може да умре също толкова лесно, колкото можеше да умре и днес.
— И С КАКВО СЕ ХРАНИ?
— СЛАБ ЧАЙ С МЛЯКО. АЛИСА СЕ ДОСЕТИ ЗА ОЩЕ ЕДНА ТРУДНОСТ.
— АМИ АКО НЕ УСПЕЕ ДА НАМЕРИ? — ПОПИТА ТЯ.
— ТОГАВА ЩЕ УМРЕ. РАЗБИРА СЕ.
— НО ТОВА СИГУРНО СЕ СЛУЧВА МНОГО ЧЕСТО — ОТБЕЛЯЗА АЛИСА ЗАМИСЛЕНО.
— ТОВА СЕ СЛУЧВА ВИНАГИ — КАЗА КОМАРЪТ.
Когато се събуди на следващата сутрин, Малкълм намери вратата отключена. Застана на горната площадка на стълбището само по долни гащи и намръщен се вслуша в звуците от долните етажи. Няма какво да разсъждаваш повече, помисли си той най-накрая, защото дори и да имаше шанс да избягаш (а нямаш, каза си той), тези хора биха могли да бъдат полезни. Все пак открих нещо. Той въздъхна и влезе в байята, за да се изкъпе, избръсне, да си сложи контактните лещи и да се приготви за деня.
Когато Малкълм влезе в кухнята, момичето не се обърна. Нарочно, помисли си той. Или се опитва да покаже, че ми се доверява, или пет пари не дава, че съществувам. Малкълм застана неловко на прага с поглед насочен към гърба й, докато тя се суетеше с един тиган до печката. Дългата до раменете черна коса беше прибрана в стегнат кок. Избелялата жълта фланела висеше свободно на раменете й. Малкълм отбеляза здравото й телосложение — не беше прекалено мускулеста, но беше стегната, закръглени рамене и изправен гръб, стесняващ се леко, широк таз, стегнат от джинсите. Краката й бяха мускулести и не можеха да минат за слаби. Беше с бели маратонки. Малкълм се прокашля леко, като се опита да звучи естествено, а не като предупреждение за пристигането му.
— Ще ти обърна внимание след минута — каза тя. Гласът й не беше прекалено дружелюбен, но не беше и студен. — Пържа ти яйца. На масата има портокалов сок.
— Благодаря. — Малкълм седна на масата. Изпи чашата сок бавно и това му даде извинение за мълчанието. Момичето му донесе яйцата и малко препечени филийки. Размениха неловки усмивки. Тя седна срещу него и започна да пие кафето си също толкова нервно, колкото той ядеше закуската си.
— Каква очарователна сцена! Колко приятно е да виждам, че двамата се разбирате. — В кухнята влезе Чоу. Изглеждаше малко нелепо в джинсите си, с риза и сако, почти като японски турист, издокаран за Запада. Само работническите ботуши и мръсотията по дрехите му разваляха тази представа.
— Добре ли спа? — Докато говореше, Чоу гледаше през прозореца. Не обърна поглед към двамата, седнали на масата.
— Добре — отвърна Малкълм. — Зад заключената врата изобщо не ме беше страх от чудовища и други нощни страхотии.
Чоу се засмя.
— Наистина. Елементарна предпазливост, приятелю. Просто за да сме сигурни. Отсега нататък, когато спиш тук, вратата ще бъде отключена.
— Когато спя тук?
Чоу отново се усмихна и отговори:
— Да, когато спиш тук. Може би скоро ще се върнеш в Монтана. Но ще знаем повече днес следобед, може би към четири часа.
— Какво ще стане тогава?
Отново усмивка.
— Тогава ще разбереш. Защо да се тревожиш отсега? Защо не разведеш Малкълм наоколо, след като прибереш масата? Заведи го най-напред при горичката.
Малкълм и момичето не разговаряха много, докато разтребваха масата. Размениха безсмислени фрази за времето, за миенето на чинии и домакинските задължения. Още веднъж му се стори, че тя е не по-малко неспокойна от него самия, но не можеше да разбере защо.