Шийла спря, за да си поеме дъх. Очите й блестяха, косата й беше в безпорядък, раменете и гърдите й се повдигаха и спускаха. Малкълм, блед и потресен, я изчака, докато мине ядът й. Дори и след като се успокои, той не знаеше какво да каже. Точно когато тя тръгна отново към къщата, той протегна ръка и докосна лакътя й. За първи път я докосваше. Тя отскочи назад и зае отбранителна поза. Ръката му остана протегната. Тя само леко се отпусна, макар че виждаше, че той не представлява заплаха. Той бавно навлажни устните си и колебливо каза:
— Аз не съм изнасилил майка ти.
Когато Чоу се върна два часа след това, ги завари в различни стаи, Шийла беше в кухнята и усърдно миеше чинии, а Малкълм седеше във всекидневната, полусъсредоточен върху собствения си вариант на пасианса „Лас Вегас“, който беше измислил още като ученик. Чоу забеляза колко са мрачни, долови напрегнатата атмосфера още с влизането си, но реши да не обръща внимание. Мислеше, че знае причините, и те не го тревожеха никак. Знаеше, че момичето ще му каже всичко, ако той поиска. Ентусиазмът пролича в тона му:
— Е, приятели, имаме успех. Директорът е одобрил плана ми.
— Добре — каза Малкълм, като обърна осмица пика. Не можеше да продължи играта. — Сега какво ще правим?
Шийла беше дошла при тях. Чоу й махна да седне на канапето срещу Малкълм, а той донесе стол и седна в началото на масата. Той ги огледа и каза:
— Какво ще правим? Продължаваме да изпълняваме плана. Сега вие двамата трябва да го осъществите.
— Забравяш — каза Малкълм бавно, докато обръщаше друга карта, — че не знам нищо за този план.
— Няма какво толкова да знаеш — успокои го Чоу. — По същество ти трябва да продължиш да изпълняваш официалната си мисия така, както досега. Ще продължиш това „изследване“ и ще се опитваш да откриеш нещо. Каквото и да било. Ще чакаме, за да видим какво ще открият колегите ти. При цялата тази дейност все нещо някъде ще се пропука. Ние тримата ще трябва да се доберем до него преди всички останали. Когато това стане, когато заловим Крумин, а трябва да приемем, че това ще стане, аз и Шийла искаме да прекараме с него и чудесните препарати само няколко минути. След това той е твой и на възрастния човек от Вашингтон.
— Не разбирам — каза Малкълм. — Ще продължа изследването, нали? А откъде сте сигурни, че ще ви уведомя, ако открия нещо?
— Сигурни сме — отвърна Чоу, — защото няма да си сам. Нито за миг, дори за да отидеш до тоалетната. Отсега нататък Шийла ще бъде с теб.
— Какво?
— Да — увери го Чоу. — Отсега нататък. Наложило се е да повикаш асистентката си и тя е долетяла от Вашингтон, за да ти помага.
Малкълм се вгледа в него изумен. Избягваше да погледне Шийла открито. Усещаше, че и тя не го гледа. Най-накрая Малкълм каза:
— Това е пълно безумие. Дори и началниците ми да не разберат, никой в Шелби няма да повярва. Никога няма да ги убедим. Хората там мислят, че изследването ми е пълна глупост и е загуба на време и средства. Ако видят, че с него се занимаваме двама души, вече чашата ще прелее. Ще започнат да пишат в отдела, в Министерството на отбраната, на разни конгресмени, по вестниците, навсякъде. Ще се разбере какъв съм за двадесет и четири часа. Същото важи и за нея.
— Точно така — каза Чоу. — Точно така. Ето защо ще дадем на хората още една тайна за разгадаване. Ще подшушнеш на този-онзи, че помощничката ти комбинира отпуската си с помощта си към теб. Дискретно, разбира се, но ще пуснеш слуха.
— Какъв слух?
— Че „сътрудничката“ ти е дошла при теб неофициално, като любовница. Това ще приемат.
Малкълм се облегна назад, забравил за пасианса. Видя, че Шийла не проявява никакви чувства, нито пък изненада.
— Шегуваш се — каза Малкълм.
— Напротив — отговори Чоу. — Планът е съвършен. Една известна „тайна“ ще прикрива истината. Това е стар похват, Ако двамата се заемете с работата както трябва, ще успеете. Имаме няколко часа, за да отработим легендата ви. Предостатъчно време, тъй като не се налага да запаметявате много неща, за да направите разказа си убедителен.
— Ами какво ще стане, ако се провалим? — попита Малкълм с надеждата, че съмненията му ще накарат Чоу да се откаже.
Китаецът не им обърна внимание.
— Няма да се провалите. Разбира се, ако не смяташ, че планът е осъществим и ако не положиш всички усилия, за да успее, ще трябва да се върнем към първоначалния вариант. — Бавно, демонстративно Чоу разкопча най-долното копче на якето си. То се отвори.