Малкълм отговори веднага:
— Каквото и да е, ще бъде по-добро от първоначалния план.
Чоу се усмихна.
— Не съм се и съмнявал, че така ще приемеш нещата. А сега да започваме с биографиите ви. Шийла, тъй като ти познаваш Сан Франциско, а там и без това живеят много китайци, да кажем, че си родом оттам, макар че доста си пътувала. Вие сте приблизително на една и съща възраст и сте се срещнали… кога? Известно време сте били заедно в колежа, после сте се видели миналата година, когато си постъпила на работа в неговия отдел. Така. Къде се срещнахте? Как? Кога? Първата ви среща? Общите ви интереси? Къде сте ходили заедно? Някои смешни случки от общия ви живот? Малкълм, предложения?
След четири часа бяха съставили легендата. След това Шийла събра багажа и преминаха границата с джипа и с колата на Чоу. Не видяха никого. Беше почти тъмно, когато Чоу спря край черния път на няколко мили от главното шосе за Шелби. Той слезе от колата, даде знак на Малкълм да отвори стъклото и погледна за миг Шийла, която седеше на предната седалка на джипа.
— А сега, нови приятелю — каза той на Малкълм, — започва времето на истината. Трябва да знаеш, че Шийла и аз имаме график за радиовръзка в най-различни часове от денонощието. Знаеш, че ако нещо не стане както трябва, аз ще те намеря бързо и ще се постарая да ти причиня колкото се може повече неприятности. Знаеш, че ако работиш с нас, не можеш да загубиш нищо и само ще спечелиш. Поради всичко това и поради факта, че те оставям на компетентните и деликатни грижи на моята сътрудница, аз си позволявам да те изпусна от погледа си. Моля те, не ме разочаровай. Намирам, че жив си много приятен, и не бих искал да посрещна с куршум следващия ти поглед.
Чоу млъкна и погледна Шийла.
— Погрижи се за всичко. — Той тупна с ръка джипа и се върна в колата си.
Няколко минути след като Чоу тръгна към Канада, Малкълм остана неподвижен. Най-накрая той погледна Шийла. Тя гледаше безчувствено напред през прозореца. Малкълм въздъхна, запали мотора и подкара към главния път.
Първото изпитание беше, когато регистрираха Шийла в мотела. Малкълм си помисли, че естественото му безпокойство помагаше повече за убедителността на обяснението му, отколкото съзнателно допуснатите недостатъци и несъответствия в него. Собственичката изслуша внимателно всичко, което й каза, и даде на Шийла стая до неговата. После ги изгледа с насмешка, докато се качваха по стълбите. Шийла успя някак се да се изчерви и увереността на Малкълм нарастваше с всяка крачка.
Останаха в стаята й колкото да оставят едната от двете й пътни чанти. Имаше и една по-малка чанта, в която държеше тоалетните си принадлежности, оборудването си и радиостанцията. Тя влезе с Малкълм в стаята му.
Първата й работа беше да вземе пистолета му, да го изпразни и да го заключи в собственото си куфарче. Докато не обезопаси пистолета, не се обърна с гръб към него нито веднъж. След това, сякаш го предизвикваше да опита да направи нещо, тя престана да му обръща внимание и започна да оглежда стаята. Най-накрая го погледна отново.
— Ще оставя другата голяма чанта, която донесохме, тук. Все едно се мъчим да скрием, че спя тук. Ще я оставим зад твоя багаж в шкафа. Камериерката няма как да не я види и ще реши, че сме оставили другата в съседната стая за заблуда.
— Добре — отговори Малкълм. Той я наблюдаваше, докато тя извади дрехите, които щеше да облече на следващата сутрин. Знаеше, че тя усеща погледа му. Спокойно, без доловимо колебание в движенията си, тя свали фланелата си. Носеше сутиен и под него, закопчан на гърба, имаше кобур, в който имаше пистолет, не по-голям от ръката й. При нестегната дреха този кобур не се виждаше от издатината на средно големите й гърди. Сутиенът й ги държеше много вдигнати. Тя събу маратонките си, след това спокойно махна джинсите.
По бикини и сутиен, с кобур под гърдите, тя се обърна към Малкълм. Той я гледаше онемял. Докато махаше сутиена си, лицето й беше безизразно. Остави го внимателно върху другите дрехи. Широките й кафяви гърди се залюляха, когато се наведе напред. Имаше тъмни, големи зърна. С пълно безразличие тя взе някаква памучна риза и я облече, без да я закопчава. Най-накрая погледна Малкълм и каза:
— Трябва да изясним някои неща. Тук сме като професионалисти и партньори. Положението не ми харесва особено, предполагам, че и на теб. Колкото съм твоя събеседница, толкова съм и твоя охрана. Не притежавам способността на Чоу да убивам, нито съм склонна към такива неща. Но и при най-малкото предизвикателство, при най-малкото съмнение, че не изпълняваш споразумението, ще те ликвидирам без никакво колебание. Умея да го правя. Ти не представляваш никакъв проблем.