— Да — отговори Възрастния замислено. — Ако някога се наложи да застанем в съда във връзка с тази работа, филмите ще са от полза. Знаеш ли, Кевин, от това, което ми каза за Удуърд, мога да заключа две неща. Той е или невероятна резерва, много добър, много ценен агент, когото са пазили за нещо едро, или е някоя съвсем дребна риба, за работа, за която не искат да хабят куриер. Ако беше нещо друго, той не би могъл да бъде толкова чист.
— Може би е така.
— Да — продължи Възрастния, — може би. За нас е важно да знаем някои дреболии. В доброто старо време цялата работа щеше да се уреди без никакви проблеми. И сега би могло, ако не работехме с толкова много други ведомства, които само дебнат да уловят „К“ или ЦРУ в грях. Е, при други условия бихме могли да организираме едно малко неофициално проникване, както пише в наръчниците. Просто да огледаме жилището му, да добием представа за човека, да видим дали не е забравил нещо неприбрано. И после да си излезем без никой, и най-малкото Удуърд, да разбере. Би могло да стане през деня, когато е на работа.
Но сега, разбира се, дори и да си помислиш такова нещо, е абсурд. Ако ни хванат, другите ведомства ще вдигнат пушилка до Бога, макар че съм сигурен, че ако не бяхме ние, те щяха да действат по същия начин. Това, което биха намерили, би било много ценно. Е, Кевин, трябва да се задоволим с това, което можем да направим.
Кевин се усмихна.
— Да, сър. Така е. Има ли още нещо?
— Не, момчето ми, не мисля, че има. Кондора се върна в Щатите. Пътуването му до Канада беше толкова безплодно, колкото си мислех, че ще бъде, но ще продължи с изследването си. Не мисля, че ще открие много нещо. Казва, че няма нищо свързано с твоите разкрития досега, но ще продължим да го информираме и за в бъдеще. Никога не можем да сме сигурни какво ще измисли плодовитият му малък ум. В края на краищата нетренираното му въображение е най-ценното му качество. Не бива да го похабяваме, като не го култивираме. Може и нищо да не се получи, но кой може да каже?
— Наистина, сър, наистина — отвърна Кевин тихо. — Ако няма нищо друго, бих желал да се заема с някои рутинни задачи. Ще ви докладвам по някое време утре.
— Ще очаквам доклада ти с нетърпение, Кевин, с нетърпение.
Двамата поставиха слушалките на местата им едновременно. Карл изчака почтително, докато възрастният го погледна въпросително, и каза:
— Мислите ли, че разбра, сър?
— Разбира се, Карл. Без съмнение, той ще даде ясни и твърди заповеди, които ще предпазят колегите ни от прибързани и необмислени действия. И съм сигурен, че официално ще регистрира тези заповеди. Мисля, че Кевин ще продължи работата си по този въпрос по най-добрия начин. Най-добрия начин.
Серов беше загубил ориентация за времето. Той седеше зад бюрото си в голия московски кабинет без прозорци, потънал в мисли. Понякога, обикновено не повече от веднъж в месеца, напрежението и количеството административна работа, която трябваше да свърши, нарастваха неимоверно. Най-често той знаеше кога ще се случи това и в някои дни казваше на жена си, като жест на внимание, да не го очаква, докато не се прибере. Тя не задаваше въпроси и не искаше от него да й съобщава дневния си график. През годините беше свикнала с непостоянното му работно време, но нищо не можеше да намали напрегнатостта, с която го очакваше, когато закъснее. Не смееше да го пита за работата му, нито пък се интересуваше от нея. Тя дори се страхуваше да признае загрижеността му, когато й кажеше, че ще се забави, с нещо повече от бегла усмивка.
Серов не беше виждал жена си от няколко денонощия. Когато нещата станеха толкова напрегнати, колкото сега — с проблемите в Бейрут, с неочаквания инфаркт на стария възрастен резидент в Париж, да не говорим за Гамаюн, — Серов се хранеше и спеше в кабинета си. Не гледаше часовника си и очакваше от подчинените си да го предупреждават за наближаващите по график негови задължения. Усилията, които хвърляше през тези периоди, го изтощаваха, но всъщност повече го тормозеха несгодите на ежедневието, отколкото напрежението на самите кризи. Те поне щяха да преминат. Кризите свършваха — добре или зле, дори можеха да доведат до смъртта му, но свършваха. Ежедневното съществуване не беше толкова добро, защото той не знаеше какво ще му донесе и не знаеше кога ще свърши. Серов се изненада, но не се разтревожи, когато началникът му Рижов влезе в кабинета му. Имаше представа защо идва.