Почти веднага откриха нещо интересно.
— Кевин — прошепна сътрудникът, — виж това.
Удуърд живееше в свят, в който всички бяха врагове и го шпионираха, стремяха се да осуетят неговите и на великия Сталин усилия. Обикновено криеше всичко, което би го свързало с идола му. Преди три години той беше изпратил една снимка на Сталин в едно списание, където за един долар му я увеличиха до размерите на плакат. По правило Удуърд държеше това съкровище навито под леглото, но за да отпразнува срещата с Нурич, той го беше залепил на вътрешната стена на един шкаф. Всяка вечер, когато се прибереше, той отваряше вратата, сядаше пред шкафа и се взираше в студения, безмилостен поглед на кумира си.
— Това говори ли ти нещо? — попита сътрудникът.
Кевин се усмихна.
— Да, това говори много. Остави го и търси другаде.
Работеха бавно. Обикновеният крадец трябва да се безпокои само да не вдига шум и да не привлича вниманието. Той не трябва да оставя нещата, както ги е намерил. Освен това те трябваше много да внимават да не би да е взел някои елементарни предпазни мерки, като например перце в чекмеджето или нещо такова, което да му подскаже, че някой е пипал. Перцето в чекмеджето е прост и ефективен метод. В процепа се поставя перце или нещо друго подобно, например парче тоалетна хартия. Ако чекмеджето се отвори, перцето пада. Един невнимателен, небрежен човек не би го забелязал, но собственикът ще знае, че чекмеджето е било отваряно.
Кевин и сътрудникът му не попаднаха на подобни неща в апартамента на Удуърд. Те нямаше как да знаят, че той ги е изоставил преди няколко години, когато си купи такава алармена система за апартамента, която за него беше съвършена.
Не им отне много време, за да открият къде държи нещата си. Ключалката на стария куфар под леглото не представляваше никаква трудност. На дъното на куфара имаше томове сталинистка и комунистическа литература. Отгоре имаше изрезки от чикагски вестници, отнасящи се до събитията с троцкистите. Намериха и няколко тефтерчета, изпълнени с дребния нечетлив почерк на Удуърд. Сътрудникът на Кевин поиска да ги снима, но Кевин поклати глава. Това би отнело час, а на експертите от Лангли биха им трябвали дни, за да прегледат всичко и решат кое е полезно. Кевин беше сигурен, че в тези писания няма нищо ценно. Плакатът на Сталин и съдържанието на куфара вече го бяха убедили, че е валидно второто предположение на Възрастния — Удуърд беше агент, когото руснаците държат настрана от операциите си. Никой професионалист не би пазил подобни неща у дома си. Кевин разглеждаше изрезките, когато сътрудникът му го бутна:
— Погледни това.
Държеше една кафява кутия.
— Патрони. Около две дузини. Бихме могли да вземем един за анализ.
Кевин поклати глава:
— Не. Той сигурно ги брои и спи с тях всяка вечер.
— Мислиш ли, че има пистолет? Кевин вдигна рамене:
— Още не сме го намерили. Може да го носи със себе си. Ако е така, той е толкова побъркан, колкото си мисля, че е, като гледам тези неща. И по-опасен, отколкото въобще искам да мисля.
След тридесет минути те оставиха апартамента точно така, както го бяха намерили. Не намериха пистолет.
Общественият паркинг заемаше почти четвърт от дължината на жилищния блок. Това беше оживен район, само на три преки от главната търговска улица. Следобед паркингът обикновено се пълнеше. Този ден не правеше изключение.
Нурич седеше в една обществена пералня на отсрещната страна на улицата и гледаше през леко запотените прозорци. Трите жени, които обслужваха пералнята, не му обръщаха внимание.
Нурич оглеждаше бавно улицата и спрелите коли. Удуърд беше паркирал неговата преди тридесет минути. Доколкото можеше да прецени, никой не го следеше. При нормални обстоятелства Нурич не би чакал толкова дълго, но опасенията му го накараха да бъде предпазлив. Веднъж щом поемеше колата и уреда в нея, за връщане назад не можеше и дума да става.
Може би това е само заради лудостта му, мислеше той. Ако за това става дума, наистина има за какво да се тревожа, но не бих бил толкова нервен и разстроен. Не по този начин.
Не, мислеше той, проблемът е по-дълбок. Цялата тази безумна каша! Но какъв избор имам? Какъв избор?
Въздъхна, излезе от пералнята и се запъти към паркинга. Плати на пазача, колкото се може по-незабележимо огледа колата (по-късно, на четиридесет мили от Чикаго, я прегледа обстойно), разгърна картата на града и подкара. Въпреки предпазливостта си не обърна внимание на трите коли, които се редуваха да го следват и да се движат успоредно на маршрута му.