— А защо изчака досега, за да си играе на котка и мишка?
Кевин се усмихна.
— Не, той играе още от самото начало. Спомни си автобуса. Спомни си колко внимателен беше в Ню Йорк и Чикаго. Той пак играеше, но големите ходове е запазил за сега. Гледай — каза Кевин и посочи през прозореца на колата. — Би ли си представил по-лошо място за следене?
Помощникът му бавно погледна широката прерия на Дакота. Той потрепери.
— Сто пъти предпочитам Бронкс и проблемите с паркирането там. Поне можеш да се изгубиш в тълпата. А какво ще правим сега? В края на краищата, ще останем без коли, кутията ще се разпадне и той ще се измъкне. Дори и да можехме да вземем хеликоптер, той щеше да бие на очи повече, отколкото ако го гонехме и с двадесет коли.
Кевин не отговори. Продължиха мълчаливо, докато не стигнаха в Бисмарк.
Мълчанието наруши помощникът:
— Какво, по дяволите, прави сега? Това не е правилният път!
Логично беше „Розата“ да поеме на запад от шосе 94, за да се насочи към Монтана. Не тръгна по логичния маршрут. Премина през търговската част на Бисмарк и после на север, по един второкласен път. Предната кола едва успя да пресече града по други улици и отново да застане пред него, преди „Розата“ да излезе от очертанията на града.
Кевин погледна шофьора и помощника си. И двамата се потяха и бяха нервни.
— Сър — каза шофьорът, — ако направи още няколко неща като тези, ще го изпуснем със сигурност. Най-напред ще отидат тези пред него, след това ще излови задните коли една по една.
— Знам — отвърна Кевин. — Знам. — Замисли се за минута и каза: — Имаме една възможност. Малка възможност, но е по-добре от нищо. Подай ми радиостанцията.
Почти тридесет минути бяха нужни на Кевин, за да се потвърди, че планът му е изпълним. Трябваше да се обади на Възрастния, а пък той трябваше да се свърже с областния прокурор, за да осигури нужните пълномощия. Наложи се да предложи в замяна: няколко политически услуги. Когато „Розата“ влезе в Андъруд, Северна Дакота, по средата на пътя между Минът и Бисмарк, Карл съобщи потвърждението по радиото. Планът беше рискован, но Кевин знаеше, че няма друг избор.
Той се отдели от преследвачите, като нареди на резервите да запълнят празнината. Поиска всички необозначени автомобили на силите за сигурност, които можеха да му бъдат дадени на разположение — на ФБР, на пътната полиция, на местния шериф, дори и на военната полиция, да дойдат в Централна Северна Дакота. След това обърна и тръгна назад към Бисмарк. С пуснати сирени взеха разстоянието за два пъти по-малко време. Планът на Кевин се базираше на опита и логиката. „Розата“ щеше да се измъкне от наблюдението, както бе казал шофьорът. В равнините нямаха почти никакъв шанс да го държат под око, без да ги забележи. Ясно беше, че нещо трябва да се направи.
Почти във всяка кола на пътната полиция има радари, с които засичат нарушителите на ограниченията за скорост. С тези радари се работи сравнително лесно, преносими са и могат лесно да се монтират на всяка кола. Обхватът им е сравнително малък. В Северна Дакота пътната полиция разполага с апарати, които могат да засичат превозни средства на, около осемдесет мили, ако има пряка видимост. Няма и хълмове, които да пречат.
Кевин нареди на три от колите му да се монтират такива радари, взети от местната пътна полиция. Също така взе четирима квалифицирани полицейски служители.
Трима техници монтираха устройствата за двадесет минути. Докато чакаше, Кевин поддържаше връзка с колите, следящи Розата. После, с ескорт от полицейски коли и с пуснати сирени, той се отправи с хората си на север по второкласни пътища, за да засече Розата, който след отделянето на Кевин беше тръгнал на изток и след това се беше върнал назад по друга магистрала.
Кевин постави едната от колите с радари пред, а другата след Розата. Сам той застана отзад, в другата кола с радар. Също така освободи излишните коли, които беше повикал — щеше да се справи и без тях. „Розата“ вече беше направил шест от колите неизползваеми.
— Трябва да приемем — обясни Кевин на помощника си, шофьора и на младия полицай, — че „Розата“ ще се отклони неочаквано и ще се отърве от предните коли. Когато това стане, ще трябва да продължаваме след него, докато те успеят да се върнат, да ни изпреварят и отново да застанат най-отпред. Ако направи подобна маневра втори път, първото място ще заеме някоя от задните коли, защото той вече ще е виждал другата. Тя ще изостане и ще се движи най-отзад. Ще трябва да смени посоката шест пъти, за да види една и съща кола два пъти. Ако имаме късмет, няма да го изпуснем.