— Надявам се разбирате, сър — обади се полицаят, — че радарите не вършат много работа в градовете или при голямо движение.
— Би трябвало да успеем да го следваме през по-големите градове само с колите. А що се отнася до движението, тук такова няма и именно затова сме в сегашното положение. Знам, че решението ми е свързано с проблеми, но просто няма друго.
„Розата“ продължи на север, като от време на време променяше скоростта си. Често спираше в крайпътни заведения или за да зареди гориво. През цялото време Кевин и хората му стояха толкова далеч, колкото им позволяваха радарите. Всеки път, когато навлизаха в населено място, колите без радари се приближаваха достатъчно, за да могат да го виждат. До вечерта бяха направили пълен кръг и се бяха върнали отново в Джорджтаун. „Розата“ се настани в друг мотел. Преследвачите му зарадваха собственика на предишния си мотел, като го напълниха за втора нощ.
— Значи не мислиш, че е разбрал, че го следите — попита възрастният човек тази вечер по телефона.
— Не, сър. Все още си мисля, че просто е предпазлив. Имахме много голям късмет. Освен това той не прави всичко, което би могъл. Може би защото не ни е видял и не иска да прилага всичките си трикове, без да има конкретна нужда. Ако ни е видял, може би умишлено ни разкарва.
— Всичко е много объркано — каза Възрастния. — От ЦРУ научих, че руснакът от съветската мисия в ООН, когото обработват, им е дал информация, която би могла да ни бъде полезна. Агент от чикагската резидентура на КГБ е взел някакво устройство от търговското представителство в края на седмицата. Получил е също така неизвестно количество пари и някои други неща, включително и пистолет. Казал им е, че тези неща са предназначени за агент, който щял да мине през Чикаго. Секретарят смята, че ще се прибегне или до местен човек, или до някакъв куриер. Също така той смята, че всичко това е свързано с нещата, за които ги е информирал по-рано.
— До каква степен може да се вярва на този секретар?
— В ЦРУ смятат, че е честен.
— Притиснали ли са го за нещо друго, полезно за нас?
— Още не. Радвам се, че са успели да го накарат да им каже и каквото е казал досега. Някой от досегашните контакти на Розата, раздвижил ли се е?
— Не — отговори Кевин. — Жената от Ню Йорк и Пуласки стоят спокойно. Агентите, наблюдаващи Удуърд, казват, че се държи странно, но според мен това се дължи повече на характера му, отколкото на задачите, които изпълнява.
— Без съмнение.
— Надявам се една моя догадка да се окаже правилна. Почти сигурни сме, че „Розата“ се свързва с предишния си контакт малко преди да започне нова фаза на операцията. Ако и сега спази тази закономерност, би трябвало да позвъни на Удуърд съвсем скоро.
— Но каква полза ще имаме ние от тази работа? Не можем да подслушваме всички телефонни автомати в Чикаго.
— Не е и необходимо — каза Кевин. — Екипът, наблюдаващ Удуърд, съобщи, че са го видели да приема телефонен разговор в улична телефонна кабина точно по времето, когато „Розата“ е звънял от друг телефон. Малко след това Удуърд е оставил колата на паркинга. Предполагам, че връзката между тях е точно тази телефонна кабина. Ако не греша, „Розата“ ще се обади след известно време именно на този телефон. За всеки случай съм наредил да го подслушват непрекъснато. Вероятно ще говорят закодирано, но бихме могли да разшифроваме нещо, а и ако изпуснем Розата, преди да се обади, ще можем приблизително да разберем къде се намира по телефонния разговор.
— Кевин, момчето ми — каза Възрастния възхитено. — Това е умно. Много умно. Срамувам се, много се срамувам, че не се сетих за това сам.
Кевин не обърна внимание на комплимента. Похвалите го изнервяха.
— Дали не трябва да уведомим Кондора?
— Не. Още не. Все още се надявам, че ще открие нещо сам. Ако разбере всичко, което знаем ние, може да се престарае и да ликвидира шансовете си. Засега сме му казали къде се намира Розата, но не и че се държи странно. Не го изпускайте сега, Кевин — изкомандва Възрастния. — Той наближава. Все повече и повече.
— Вече би трябвало да е много близо — каза Серов на началника си. — Напуснал е Чикаго и би трябвало да е в Северна Дакота. Не толкова далеч от ракетата. След петнадесет часа трябва да се свърже с Удуърд.
— Добре — отговори Рижов. — Много добре. И след това той ще направи каквото трябва и ние повече няма да чуем за другаря Нурич от ГРУ.
— Да — отговори Серов почтително. — Може ли да направя едно предложение?
— Разбира се.