Не можеше да бъде сигурен кои са те, знаеше това. Освен ФБР съществуваха и троцкистите. Може би и те го преследваха. И китайските ревизионисти. И кубинците. И ЦРУ. Едва не се спъна в една бебешка количка. Детето изпищя и се разплака.
— „У4“ до всички. Според мен Удуърд е изпаднал в паника. Бъдете готови.
На петстотин метра зад Удуърд двамата агенти, които го следваха пеша, разкопачаха саката си. Агентът, облечен като работник, който ходеше успоредно с Удуърд на отсрещния тротоар, разкопча ципа на армейското си яке.
Чернокожият изникна неочаквано. Блъсна се в Удуърд, двамата за миг изгубиха равновесие и отстъпиха назад. Бяха на три крачки един от друг, когато чернокожият — адвокат, тръгнал на среща с любовницата си — изкрещя:
— Ей, ти! Защо не гледаш къде вървиш? Пиян ли си, що ли?
Удуърд го погледна през рамо. Едрият негър го наблюдаваше. Когато погледите им се срещнаха, той (жена му по-късно каза, че винаги се е палил лесно) вдигна нагоре дясната си ръка свита в юмрук, с изправен среден пръст. Удуърд, без да гледа къде върви, се блъсна в електрически стълб. От удара се обърна и застана лице в лице срещу негъра. Застана на едно място с треперещи ръце.
— Ти, гадно копеле! Да не мислиш, че можеш да се блъскаш в хората по улицата и после да се чупиш ей така? Ще ти насиня задника, за да се научиш!
Ръката на адвоката се сви заплашително в юмрук. Точно когато той разбра колко нелепа сцена е предизвикал, ръката на Удуърд се мушна под сакото и се показа отново, стиснала руски „Токарев“. По лицето на негъра се изписа стъписване и страх, а Удуърд натисна спусъка. Два от трите изстрела преминаха през скъпия плат на сакото и през тялото на един от най-перспективните млади адвокати на Чикаго. Третият се заби в стената на един магазин. Адвокатът издъхна два часа след като падна на тротоара, сред писъците на изплашените минувачи.
Първи реагира агентът на отсрещната страна на улицата.
— Удуърд! — изкрещя той и извади пистолета си. — Хвърли оръжието!
Удуърд се обърна и стреля два пъти по посоката на гласа. Куршумите разбиха витрината на един японски ресторант, но не нараниха никого. Агентът стреля и се скри зад паркирана кола. Куршумът му премина през стъклата на спрените отсреща коли, през една витрина, манекен и накрая заседна в контейнер с кожуси, подготвени да бъдат откарани в склад. Когато агентът погледна отново иззад прикритието си, Удуърд беше хукнал по една пряка и се отдалечаваше от Кларк стрийт.
— „У4“ до всички! Удуърд побягна! Застреля цивилен гражданин! Хванете го, неутрализирайте го! Гледайте да е жив, но пазете другите хора!
Колата ускори надолу по улицата и зави рязко в пряката, след Удуърд. Единият от двамата, които го бяха следвали пеша, вече тичаше след него. Колегата му остана при ранения адвокат. Агентът, който стреля пръв, също се втурна по пряката.
Удуърд се шмугна между две постройки. Значи е бил прав! Преследвали са го! Всички те! Все по-трудно му ставаше да си поема дъх, далакът започна да го боли от тичане. Бягаше без посоки, уплашен, но някак си доволен, чувстваше, че действията му са оправдани. Той беше прав!
Пред него със свистене спря една кола и запуши изхода на прохода между сградите. Шофьорът се сви надолу, за да се скрие зад вратата. Този, който седеше до него изскочи навън, приклекна и се прицели над капака на мотора. От задната врата изскочи друг и се прикри зад някакви боклукчийски кофи.
— Остави оръжието, Удуърд! ФБР!
Удуърд стреля два пъти. И двата куршума удариха колата, без да засегнат някого. Докато агентите го гледаха и се чудеха какво да правят, Удуърд сложи нов пълнител. Хората на ФБР не дават предупредителни изстрели. Агентите знаеха, че Удуърд е важен за мисията им, и се бояха да не я застрашат, като го убият. Удуърд бързо зареди пистолета си. Агентите стреляха, когато той вдигаше ръката си.
Шефът на групата се почувства зле, когато се запъти към проснатата фигура, от която се изцеждаше кръв. Спря на десет крачки от нея. Беше достатъчно близо, за да идентифицира трупа. Обърна се и закрачи към колата. Някъде далеч чу приближаващи се сирени. Някои по-смели граждани се показаха на прозорците си и започнаха да надничат иззад ъглите. Той взе микрофона.
— „У4“ вика „Център“. Удуърд е мъртъв. Няма ранени агенти. Един цивилен е в критично състояние. Ще задържим положението, докато дойде полицията, после ще се разберем с тях. Информация ще се получава само чрез вас, нали?
— Тук „Център“. Продължавайте.