Малкълм разбра грешката си твърде късно, за да се предпази напълно. Той приклекна и вдигна лявата си ръка. Тя пое до голяма степен силата на удара, но се залепи за главата му. Може би „случайно“ Шийла не вложи цялата си сила: Предната част на стъпалото й се плъзна по главата на Малкълм, но той се стъписа само за миг.
В пълно противоречие с инструкциите на Макгифърт, Малкълм се оттласна от стената и скочи към Шийла с безцелно ръзмахани пред себе си ръце. Ударът й попадна малко под ребрата му, докато неговите ръце я обгръщаха, без да й причинят каквото и да било. Вместо да го ритне с коляно в слабините или да го удари отдолу по брадата, Шийла се надигна, улови отпуснатата му ръка и му приложи раменно хвърляне. При летенето краката му докоснаха тавана. Той се строполи на пода до леглото.
Върна се в съзнание поради болката. Бяха му нужни няколко минути, за да се ориентира напълно. Главата му пламтеше и разбра, че не може да диша, че се задушава. Чу как собственото му тяло отчаяно се мъчи да поеме кислород на дълги хриптящи тласъци. Диафрагмата му се свиваше конвулсивно. Стори му се, че отново ще изпадне в безсъзнание, но постепенно дишането му се възстанови и стана равномерно. Когато инстинктивният му ужас от задушаването изчезна, болката се усили. Ръката му пулсираше, гърбът го болеше, сякаш някой го е ударил с бухалка за бейзбол, продължаваше да му се вие свят. Мигна и с удивление разбра, че контактните му лещи са на местата си. Едва след няколко секунди разбра, че Шийла се е надвесила над него и му прави изкуствено дишане.
— Глупак! — чу той шепота й. — Тъп, тъп, тъп глупак!
Тя продължи с изкуственото дишане дори след като видя, че той отваря очи. Опита се да й каже да спре, но думите не излизаха от устата му. След малко тя престана.
— Малкълм… добре ли си?
— М-м-м-м — Той облиза устни и се опита пак. Гласът му беше много слаб. — М-мисля, че да. Боли ме ръката, но не е счупена. Главата ми се оправя и вече ми е по-лесно да дишам. И гърбът ми е в ред.
— Ще можеш ли да седнеш? Да легнеш в леглото?
— Ако ми помогнеш.
Изминаха три минути, докато се изпъна в леглото. Най-напред седна много бавно, после се изправи с помощта на Шийла. След няколко несигурни крачки седна на ръба на леглото и се отпусна върху него. Шийла качи краката му и седна до него.
Малкълм затвори очи. Дишането и пулсът му бяха вече почти нормални. Макар че не си го спомняше, би трябвало да е изпълнил поне някои от правилата за правилно падане, иначе щеше да е в много по-тежко положение. Може би мъчителните тренировки при Макгифърт все пак бяха си стрували труда, но не му помогнаха да се справи е една по-дребна от него жена.
Когато отвори очи, вече се чувстваше много по-добре. Чувстваше само тъпата болка в гърба и ръката си. Поне все още беше жив. Първото нещо, което видя, след като мигна, за да намести лещите си, беше Шийла, която го гледаше втренчено. Забеляза очите й — белите им части бяха пресечени от червени капиляри и в ъгълчетата им имаше влага, която едва се задържаше вътре.
— Ти плачеш — каза той тихо и вдигна дясната си ръка, за да погали бузата й. — Плачеш.
Тя не каза нищо и допря лице до ръката му. Малкълм почувства как сълзите потичат по китката му. Тя се разрида — най-напред леко, после дълбоко и тежко, сякаш нещо болезнено и мъчително й тежеше. Малкълм се премести леко, без да маха ръка от лицето й. Опита се да обърне главата й към себе си, но тя напрегна сили и се възпротиви. Но беше твърде слаба, за да се противи, когато я дръпна на леглото до себе си. Той внимателно я обгърна с ръце и я при-тегли до себе си. Сега чуваше риданията по-ясно и усещаше как тялото й се надига и отпуска от усилието. Цялото й лице беше в сълзи.
Малкълм нямаше представа колко време са лежали така. Най-накрая тя престана да плаче, но все още се притискаше безмълвно към него. Когато тя се успокои напълно и сълзите й престанаха да мокрят ръката му, той внимателно обърна лицето й към себе си и я погледна в очите.
— Глупак! — прошепна тя. — Глупак! Можех да те убия! Можех да те нараня много лошо!
— Но не го направи — отвърна Малкълм също шепнешком, без видима причина. — Не го направи. Вместо това започна да плачеш.
Шийла прехапа долната си устна, сякаш щеше да заплаче отново. Малкълм нежно я докосна по бузата и тя престана. След това той бавно се приближи до нея и я целуна. Когато отвори отново очи, тя все още го гледаше втренчено. Целуна я още веднъж, леко, нежно и опря лице в нейното. Тя се поколеба за миг, после го притисна към себе си. След миг я целуна пак и този път тя отвърна на нежността му. Устните й бавно се разтвориха и Малкълм чу как дишането й се учестява. Усещаше с устни соления вкус на сълзите й, а ноздрите му се пълнеха със сладко-киселия дъх на пот. Целунаха се пак, после още веднъж, този път по-дълбоко. Тя прокара ръка през косата му, а неговата бавно се сви около твърдата й гърда.