Тя се изправи. Ръцете й се раздвижиха бързо и след миг блузата и сутиенът бяха на пода. След секунди при тях отидоха панталоните, бикините, чорапите. Малкълм едва беше успял да свали ризата си и да разкопчее панталона си, когато тя се обърна отново към него. Ръцете й заиграха по тялото му, целувките й покриваха лицето му. Той нежно стисна твърдата плът на гърдите й, почувства как зърната им се изправят. Ръката му се спусна надолу по корема й, докато не я обхвана между краката. Тя трескаво го досъблече и преди той да се осъзнае, го възседна. Разкрачи се над него и започна да се движи, движи, движи… след това той престана да разбира какво става, докато не свършиха.
Любиха се още веднъж, след около час, този път по-бавно и по-внимателно.
— А сега какво ще правим? — попита тя. Главата й беше на рамото му.
— Не знам — отвърна Малкълм замислен.
— Аз знам едно — каза тя след известно време. Тя стана и му се усмихна почти със съжаление. Той я погали по косата. — Трябва да се свържа с Чоу. И ще трябва да му кажа, че руснакът е изчезнал.
Малкълм я изгледа в продължение на няколко секунди и каза:
— Предполагам, че трябва да го направиш. Шийла целуна ръката му нежно и понечи да стане от леглото. Той я задържа. Тя се обърна към него и той попита:
— Ами това?
— Не знам — отвърна тя. — В момента… то е факт. И независимо дали ни харесва, или не, нещата не са се променили.
Малкълм я пусна. Остана неподвижен, докато тя разговаряше с Чоу на китайски. Малкълм не мислеше. Нямаше представа какво казва тя. Когато се върна при него, тя му каза, че Чоу е наредил да продължават както досега. Той смятал, че би било най-добре да правят каквото е наредил Карл.
— Също така каза — продължи Шийла, — че може да дойде да ни види. Не каза, че ще го направи със сигурност, защото иска да ни държи в напрежение. Добра тактика. Заинтересува се от разкритията ни за Робинсън и Кинсайд, но мисли, че е рано да се намесваме. Трябва да чакаме.
В момента Малкълм малко се интересуваше какво смята да прави Чоу с операцията. Само една мисъл се въртеше в главата му.
— Каза ли му за нас? За това?
Шийла го погледна, сякаш отново щеше да се разплаче. Прехапа устна и поклати трескаво глава:
— Не му казах! Не. О, Малкълм, не му казах, а… — тя замълча и се усмихна горчиво — … а бях длъжна. Бях длъжна!
Малкълм я притегли до себе си мълчаливо.
Дъждът не спря да удря по прозорците цяла нощ.
ЧЕРВЕНАТА ЦАРИЦА ВЪОБЩЕ НЕ СЕ ВЪЗПРОТИВИ-САМО ЛИЦЕТО Й СТАНА МНОГО МАЛКО, А ОЧИТЕ ГОЛЕМИ И ЗЕЛЕНИ. АЛИСА ПРОДЪЛЖИ ДА Я ДРУСА, ТЯ СТАВАШЕ ВСЕ ПО-МАЛКА… И ПО-ДЕБЕЛА… И ПО-МЕКА… И ПО-ЗАКРЪГЛЕНА… И…
— Досега не сме чули нищо. Полицията в Северна Дакота и Монтана има заповед да го открие и наблюдава като заподозрян в кражба. Някой от тях може да се направи на герой и да ни го доведе, но изрично подчертах, че искаме само да го открият и че ние ще го поемем след това. Навсякъде в района около ракетите е пълно с агенти и полицаите предупреждават местните хотели и мотели да съобщават за всеки подозрителен сам мъж — Кевин замълча. Възрастният човек още не беше преглътнал изпускането на „Розата“ и това го тревожеше.
— Как точно ви се изплъзна? — в гласа на Възрастния сякаш нямаше злоба.
— Много просто — отвърна Кевин. — Подготвяше се за това още откакто излезе от Чикаго. Накара ни да свикнем на спиранията му по крайпътните заведения и места за почивка. Това му е дало възможност да види кой кара по пътя след него и да подготви смяната на колата. След като се обади на Удуърд, „Розата“ спря на първия паркинг, на който е имало само една друга кола. Докато сме гледали на радарите, че колата му стои на едно място, той вече е бил принудил собствениците на колата — някаква възрастна двойка — да му я дадат. За секунди са прехвърлили багажа му и са потеглили заедно. Ние в това време следяхме какво става с неговата кола.
Между другото отвлеченият старец смята, че в една от чантите му е имало някакво устройство. Накарал го да я носи много внимателно и му се сторило не че нещо било сложено в нея, а по-скоро тя била направена специално за нещо.
След като накарал стареца да го вози около петнадесет мили, „Розата“ му казал да отбие в един черен път. Завързал ги с лейкопласт от собствената им аптечка и ги зарязал в едно дере. Цял час минал, докато успели да се освободят, и още половин, докато ги намерили хора. Полицията има описанието на откраднатата кола, но предполагам, че вече я е сменил.