— Разбирам — каза Малкълм, след като Карл замълча.
— Получих инструкции да те информирам, че сме доволни от работата ти. Макар че от нея не получихме никакви конкретни резултати, ти беше важен елемент от операцията.
Малкълм не отговори и това раздразни Карл.
— Между другото — продължи той, без да скрива подигравателната нотка в гласа си, — информацията за тези хора се получи преди около час. Очевидно си ни дал погрешни данни, защото властите в районите, от които според теб са се преселили, нямат никакви данни за тях.
— Съжалявам, ако съм допуснал грешка. — Малкълм внимателно контролираше гласа си.
— Хм. Няма нужда да ни се обаждаш, докато не стигнеш „Малмстром“. Операцията е прекратена.
Малкълм бавно затвори телефона и погледна Шийла. Тя продължаваше да фиксира тавана.
— Чу ли? — попита той. Тя бавно кимна.
— Според мен Карл греши. Тук определено нещо не е наред, но ми се струва, че е по-добре да се обадиш на Чоу. Той ще иска да знае какво е станало и освен това имам нужда от помощта му.
Шийла бавно се обърна към него. Тя поклати отрицателно глава.
Той се намръщи.
— Какво значи това? — Той се приближи до нея и нежно докосна лицето й. — Рано или късно ще трябва да му се обадим, знаеш това.
Малкълм усети как една сълза потече по ръката му. Шийла го прегърна и го накара да легне.
— По-късно — прошепна тя с болка. — Ще му се обадим по-късно. Все едно е, но ще бъде твърде късно за всичко останало, ако му се обадим сега. По-късно. Сега ме прегърни.
— И не ти казаха нищо повече? — попита Чоу, докато крачеше из стаята. Нищо повече за този човек? — Чоу посочи снимката на „Розата“, която Възрастния беше изпратил на Малкълм преди четири дни.
— Нищо повече от това, което са открили или по-скоро не са открили за Робинсън и Кинсайд.
Бяха се обадили на Чоу малко преди единадесет. Той пристигна в мотела им в дванадесет и десет. При този интервал Малкълм не можеше да прецени къде е отседнал. Би могъл да е в мотел в другия край на града, както и в някой град на двадесет мили.
Чоу се намръщи към снимката и я хвърли на леглото.
— Мисля, че този е прекалено млад, за да е Крумин. Освен това този тип операции не са в стила му.
— А какъв е стилът му? — попита Малкълм. — Какво според теб прави той тук? Какво го свързва с Робинсън, Кинсайд и убития снощи?
Чоу му се усмихна.
— Колко нетърпелив си, приятелю. Толкова припрян, дори агресивен! Мисля, че преди те харесвах повече. Тогава ти също имаше своята индивидуалност, но пък знаеше и къде ти е мястото.
— Нещата се променят.
— Да, така е — отговори Чоу. — Мисля, че мога да отговоря на повечето твои въпроси. Но няма да го направя. Поне не сега. Трябва ни още една малка проверка, преди да мога да ти кажа и преди да започнем да действаме.
— А аз мисля…
— Недей! — прекъсна го Чоу. — Не мисли, не си създавай мнения, не напрягай логиката си. Не си достатъчно добър, за да можеш да се справиш с това.
— За какво говориш?
— За това, че всичко е изписано на лицето ти. Още не си се научил да живееш в двойна и тройна лъжа. Още не. Сигурен съм, че една от причините шефовете, ти да ти казват толкова малко е именно това. Те знаят, че действаш по-добре, ако не разбираш напълно какво става. Ти си от тези, които се издават, ако знаят нещо. Така че не се мъчи да разширяваш кръгозора си прекомерно тъкмо сега.
— А какво ще правим — попита Малкълм след малко.
— Днес? Нищо. — Чоу стана и отиде до вратата. — Мисля, че засега сме свършили достатъчно. Нека да изчакаме затишието след бурята. Утре е неделя, хубав, пролетен ден. Ще можем да действаме… А днес… Ще се върна в Канада. Трябва да се погрижа за-някои неща и да взема други. Скоро ще се върна. Може би ще се видим след час, може би утре. За вас двамата е най-добре да продължите да чакате. Отпуснете се, забавлявайте се някак. След тези дни и нощи ми се струва, че сте достатъчно съвместими един с друг, за да го направите.
Между другото, Малкълм, трябва да те похваля. Държа се удивително добре. И дори ми се струва, че си успял да опитомиш способната ми сътрудничка, макар и не докрай, надявам се. Не ми се ще тя да забрави положението си. Е, почивката би била полезна за нея и ми се струва, че тази приятна пауза ще бъде едно хубаво бягство от играта, която се налага да играе с глупавия военен от базата.
Ако нещо се случи, ми се обадете. И не се отдалечавайте прекалено от тази стая. Когато се върна, искам да ви намеря бързо.