Днес те изпратих в къщата им не за да чуеш лъжата им. Исках да ги обезпокоиш. Крумин е знаел, че си агент. Ако не знаеше, би трябвало да е глупак, а той не е. Сигурен съм, че е научил и за смъртта на другия руснак. Обикновено поддържа много стабилна връзка с ръководството си. Без съмнение, в дома на Робинсън има мощна радиостанция, която може да приема и предава скоростно. Ако няма, добрият домашен телефон винаги може да се свърже с къщата, в която има.
Посещението днес го е убедило, че виждаш нещо съмнително при тях. А това вече е опасно за него.
Първата му реакция би била да приеме най-лошото и да се скрие. Но след това ще разбере, че е безсмислено. Ако американците искаха да го заловят, нямаше да те изпращат само за да го безпокоиш. Освен това знае, че ако го наблюдаваш, бягството му ще означава потвърждение на подозренията ти.
Но той не може да стои, без да направи нещо. Ти си прекалено голяма заплаха. Явно е, че ти го подозираш — след като си си осигурил безпрепятственото излизане от фермата чрез срещата с Шийла, ясно е, че не му се доверяваш. Дори и да не знаеш нищо, дори и нищо да не си съобщил на шефовете си, той трябва да приеме, че ще продължиш разследването си. Това, че второто ти посещение беше съвсем непрофесионално, дори глупаво, още повече влошава нещата. Да го убеждаваш, че си свършил работата си, но си любопитен, е направо нелепо. Никой агент не би постъпил така и никой социолог не любопитства, след като е свършил изследването си. С други думи, това, което ти направи, беше аматьорско, абсурдно, безумно. Той няма да може да го обясни с нищо.
Освен това става дума за негова операция. От това, което знаем досега, е ясно, че той и шефовете му считат тази операция, каквато и да е тя, за много важна. Не би могъл да я подложи на такава неопределена, но все пак истинска опасност. За да отговори на въпросите си и за да вземе решение, ще му трябва още нещо.
— И аз съм това „още нещо“? — обади се Малкълм.
— Точно така. Той ще пожелае да научи за теб колкото се може повече. Вече може и да знае нещо, но това, което ти направи днес, ще го накара да се размърда. Ще излезе от скривалището си и ще тръгне да те търси. А по начина, по който го направи, ще разберем каквото ни трябва за всички останали.
Планът на Чоу беше прост. Паркираха джипа на другия край на града, за да потвърдят това, което беше казал на рецепцията — че ще закъснее и не знае кога ще се върне. Шийла каза същото по телефона.
Сега Малкълм и Чоу наблюдаваха рецепцията през стъклото.
— Могат да направят няколко неща — каза Чоу. — Да те отвлекат, както направихме ние, да претърсят стаята ти, докато те няма, или да те убият веднага, приемайки, че представляваш прекалено голяма заплаха.
Малкълм не отговори.
— Малкълм! — привлече вниманието му шепотът на Чоу. — Гледай! Там долу!
Едно малко камионче мина бавно покрай мотела отляво надясно пред тях и изчезна. Чуха как шумът на мотора се отдалечава в тъмнината.
— Минава за втори път.
Чоу предупреди Шийла по радиото. След още две минути се обади тя:
— Идва отново откъм вашата страна.
Този път камиончето мина още по-бавно. На Малкълм се стори, че вижда двамата души в кабината да оглеждат рецепцията. Дежурният я напускаше в полунощ и сега в нея нямаше никой.
Чоу не предложи на Малкълм бинокъла си. Малкълм не го поиска. Те напрегнаха слух, когато камиончето се скри от очите им. Но този път моторът остана да се чува доста по-дълго време от преди. После изведнъж престана.
Няколко минути по-късно Малкълм позна двамата дори и без бинокъл — бяха Питър Робинсън и Мат Кинсайд. Те се приближиха и влязоха в рецепцията. Питър отиде за малко зад бюрото, после се присъедини към съседа си. После тръгнаха по стълбите към стаята на Малкълм.
— Ела! — изкомандва Чоу. — Нямаме много време.
Докато се спускаха тичешком надолу по стълбите, Малкълм се спъна два пъти, но не успя да падне, Чоу тичаше надолу без никакво усилие. Спряха за малко пред вратата, за да се обадят на Шийла и да разберат дали могат незабелязано да излязат от сградата.
Когато намериха пикапа, Малкълм извади пистолета си, както му беше наредено и изостана назад, за да прикрива Чоу. В кабината нямаше никой. Чоу се приближи до него предпазливо, увери се, че никой не чака в засада, и мушна малкият предавател под седалката, като преди това залепи бутона му за предаване във включено положение. После тихо затвори вратата и се скри зад един жив плет на десетина метра пред пикапа. Малкълм се сниши зад някакви боклукчийски кофи на десетина метра зад пикапа.