Орсън Скот Кард
Сянката на марионетките
На Джеймс и Рене
Завинаги вплетени с нас
във великата паяжина на живота.
1. Пораснал
От: безадрес@непроследим.com#14h9cc0/SIGN
Действай сега и остани анонимен
До: Trireme%Salamis@Attica-vs-Sparta.hst
Относно: Окончателно решение
Уигин,
Лицето няма да бъде убито, а транспортирано съгласно план 2, маршрут 1. Пристигане — вторник, 04:00 часа, пропускателен пункт № 3, 06:00 часа, тоест при изгрев слънце. Моля те, имай предвид часовата разлика. Твой е, щом го искаш.
Ако разумът ти надделее над амбициите ти, ще го убиеш. Ако ли не — ще се възползваш от него. Не си търсил съвети от мен, но аз съм го виждал в действие. Убий го.
Вярно е, че без противник, който да заплашва света, никога не ще възвърнеш предишната власт на длъжността Хегемон и кариерата ти ще приключи.
Оставиш ли го да живее обаче, ти ще умреш, а след смъртта ти светът ще остане в негова власт. Кой е чудовището? Или поне чудовище № 2?
Аз ти казах как да го заловиш. Дали не съм чудовище № 3? Или по-скоро глупак № 1?
На Бийн донякъде му харесваше да е по-висок, въпреки че един ден това щеше да го убие.
А според скоростта на растежа му смъртта щеше да настъпи по-скоро рано, отколкото късно. Колко ли му оставаше? Година? Три? Пет? Костите му все още се развиваха като детски — растяха, удължаваха се, дори главата му ставаше по-голяма. Също като при бебетата фонтанелата му беше мека.
Процесът изискваше постоянно нагаждане, защото с всяка следваща седмица ръцете му стигаха по-далеч, щом ги протегнеше, или пък се спъваше в стълбища и прагове. Краката му станаха по-дълги, правеше по-големи крачки и спътниците му трябваше да забързат ход, за да не изостават от него. Когато провеждаше учение с войниците си — елитната рота, която се явяваше цялата военна сила на Хегемонията — вече можеше да тича пред тях или да крачи по-бързо.
Отне му много време да спечели уважението на хората си, а сега вече, благодарение на високия му ръст, те буквално гледаха на него като на висшестоящ.
В момента чакаше два щурмови хеликоптера да натоварят отряда му. Днешната мисия се очертаваше опасна — нахлуване във въздушното пространство на Китай и пресрещане на конвой, транспортиращ пленник от Пекин към вътрешността на страната. Разчитаха най-вече на потайността и изненадата, както и на изключително достоверната информация, която хегемонът Питър Уигин получаваше от сигурен китайски източник вече няколко месеца.
На Бийн му се искаше да знае кой е информаторът, тъй като неговият и животът на хората му зависеше от това. Досегашната достоверност лесно можеше да се окаже капан. Въпреки че „хегемон“ всъщност беше безполезна титла, откакто всички хора по света заживяха в държави, отхвърлили властта на този управленчески пост, Питър Уигин умело използваше войниците на Бийн. Те играеха ролята на постоянен дразнител на експанзионистичен Китай и нахлуваха тук и там в моменти, точно изчислени, за да разклатят увереността на китайското водачество.
Внезапно изчезнал патрулен катер, свален хеликоптер, възпрепятствана шпионска операция, спъване на китайското разузнаване в още една страна… Официално китайците не обвиняваха хегемона за подобни инциденти. Те от няколко години владееха Индия и Индокитай и не искаха да популяризират хегемона, нито да вдигат репутацията и престижа му сред онези, които се страхуваха от Китай. Вероятно се досещаха кой стои зад всичките им главоболия.
Кой знае, навярно си мислеха, че отрядът на Бийн е отговорен и за всички инциденти по света. Например, за починалия им от сърдечен удар външен министър във Вашингтон, минути преди да се срещне с американския президент. Или си мислеха, че ръката на Питър Уигин е толкова дълга, или си въобразяваха, че некадърният китайски министър заслужава да бъде убит.
Унищожителната суша вече втора година мореше Индия и принуждаваше китайците или да купуват хранителни продукти от свободния пазар, или да допускат служители на американски и европейски фондове за подпомагане на бедните на територията на новозавладения и все още размирен субконтинент. Кой знае, навярно си мислеха, че Питър Уигин контролира дори мусоните и валежите.
Бийн не страдаше от подобни заблуди. Питър наистина имаше връзки в целия свят и безброй информатори, които постепенно се превръщаха в сериозна шпионска мрежа, но според наблюденията на Бийн хегемонът все още възприемаше събитията като игра. Разбира се, той си въобразяваше, че всичко му е ясно, но нямаше представа какво се случва в действителност. И никога не бе виждал с очите си как заради неговите заповеди умират хора.