Дотук с мечтите ми, че ще повлияя на решенията ти. Първите няколко седмици, откакто Белгиеца пристигна в РП, минаха без инциденти. Твоите и родителите на спътника ти са в безопасност и се приспособяват за пътуването в космоса заедно с другите доброволци. В действителност не бих ги извел от планетата без твоето одобрение, освен ако не възникнат непредвидени обстоятелства. Пресрочат ли датата на отпътуване обаче, сред групата ще плъзнат слухове и безпокойство. Опасно е да ги задържам дълго на Земята, а кача ли ги на колонизаторския кораб в орбита, ще е още по-трудно да ги върна. Нямам намерение да те припирам, но бъдещето на родителите ви е заложено на карта, а досега ти дори не си го обсъдил директно с тях.
Що се отнася до Белгиеца, Питър му повери длъжността „помощник-хегемон“. Има на разположение личен пощенски адрес, както и електронна самоличност, все едно е министър без портфейл, но няма подчинени, нито служебни разходи. По цял ден обаче работи. Чудя се с какво се занимава.
Може би трябвате да поясня, че няма официални подчинени. Неофициално Сури, изглежда, е винаги на негово разположение, не помня да е засвидетелствал такова уважение към теб или към Питър Уигин. Често обядват заедно и макар Белгиеца да не посещава казармените помещения и тренировъчния полигон, нито пък ходи на учения или мисии с малката ти армия, според наблюденията ми малката бойна част на Хегемонията скоро ще попадне под негово влияние, ако не и под негов контрол. Поддържаш ли връзка със Сури? Опитах се да обсъдим проблема с него, но така и не получих отговор.
Що се отнася до теб, гениален млади приятелю, надявам се да си даваш сметка, че всички фалшиви самоличности на сестра Карлота са под опеката на Ватикана. Когато ги използваш, разтръбяваш за себе си на всеки зад стените на Ватикана.
Те ме помолиха да те уверя, че Ахил няма симпатизанти в техните редици и никога не е имал, дори преди да убие сестра Карлота. Но щом те успяха да те проследят толкова лесно, навярно и друг ще го стори. Според поговорката мъдрият разбира и от една дума, а аз ти написах цели пет абзаца.
Петра и Бийн пътуваха заедно един месец преди напрежението помежду им да достигне връхната си точка. Отначало тя оставяше със задоволство на него да взема всичките решения. В края на краищата никога не бе излизала в нелегалност по този начин, пътувайки с фалшива самоличност. Той изглежда притежаваше всички видове документи, някои от които бяха с него във Филипините, а останалите — пръснати в различни скривалища по света.
За беда всички нейни самоличности бяха изработени за шейсетгодишна жена, която говори езици, които Петра никога не бе учила.
— Това е абсурд! — упрекна го тя, когато й връчи четвъртата такава самоличност. — Никой няма да повярва.
— И все пак ще повярват.
— Бих искала да знам защо — отвърна язвително тя. — Мисля, че работата не е само в изработката на документите. С теб получаваме помощ всеки път, когато минаваме през паспортна проверка.
— Е, понякога да, понякога не.
— Но всеки път, когато използваш някоя своя връзка, за да накараш охраната да игнорира факта, че аз не изглеждам достатъчно стара, за да бъда тази личност…
— Понякога, когато не си спала достатъчно…
— Твърде си висок за детински подигравки, така че се откажи.
— Петра, съгласен съм с теб — рече накрая Бийн. — Всички тези неща бяха за сестра Карлота, а ти не приличаш на нея и ние оставяме следа от поискани и направени услуги. Ето защо е необходимо да се разделим.
— Има две причини, поради които това няма да се случи — възрази Петра.
— Имаш предвид, освен факта, че да пътуваме заедно бе по начало твоя идея? Изнуди ме да се съглася, защото и двамата знаем, че ще те убият без мен, нали? Това обаче, забелязвам, не ти пречи да критикуваш начина, по който действам, за да запазя живота ти.
— Втората причина — продължи Петра, игнорирайки усилията му да завърже спор — е, че докато се укриваме, бездействаш, а това те подлудява.
— Аз правя много неща — възрази Бийн.
— Освен уреждането да минем през глупава охрана с лошо изработен паспорт?
— Вече започнахме две войни, ликвидирахме три болести и написахме една епическа поема. Щеше да забележиш, ако не беше толкова егоцентрична.
— Явно те бива за всичко, Юлиане.
— Оцеляването не е бездействане.
— Но не е цел на живота ти — възрази Петра.
— Оцеляването е единствената цел в жалкия ми живот, мило дете.