Выбрать главу

— Време е да вървим — изрече Суриявонг и отдаде чест.

— Тази мисия ще ни помогне значително в плановете ни да осуетим китайската експанзия.

Бийн се сдържа от коментар, но склонността на Питър непрестанно да им говори какво ще стане винаги го уморяваше.

— На добър път — пожела му Бийн.

Когато изричаше тези думи, понякога се сещаше за сестра Карлота и се чудеше дали сега тя е с Бог и дали чува всяка дума на възпитаника си.

Суриявонг се отправи към хеликоптера. За разлика от воините той не носеше никаква екипировка освен малка раница и ножа си. Не се нуждаеше от пълно бойно снаряжение, защото се предполагаше, че ще си стои в хеликоптера по време на операцията. Имаше случаи, когато командирът водеше бойците в битка, но не и в мисии като тази, където комуникациите бяха основното звено. От него се очакваше постоянно да взима решения, а те веднага да достигат до всеки. Щеше да остане в хеликоптера с електронните карти, които изобразяваха местоположението на всеки войник, и да раздава заповеди по сателитната връзка.

Това не означаваше, че ще е в безопасност в хеликоптера. Даже напротив. Ако китайците знаеха за мисията им и се организираха навреме, Суриявонг щеше да се намира в една от двете най-големи и лесни за сваляне въздушни цели.

„Трябваше да замина“ — помисли си Бййн, докато наблюдаваше как един от войниците подава ръка на Суриявонг и го издърпва в хеликоптера.

Вратата се затвори и двете машини се вдигнаха във въздуха сред вихрушка от прах и листа.

Едва тогава от гората излезе Петра.

Щом я видя, Бийн веднага се ядоса.

— Какво си въобразяваш? — изкрещя на Питър, а гласът му надвика рева на отлитащите хеликоптери. — Къде са телохранителите й? Нима не знаеш, че за нея е опасно да напуска убежището.

— Всъщност — заговори Питър, без да крещи, защото хеликоптерите вече бяха далеч — тя едва ли е била на по-безопасно място.

— Ако наистина го мислиш, значи си идиот.

— Наистина го мисля — ухили се той, — но не съм идиот. Винаги ме подценяваш.

— А ти винаги се надценяваш.

— Здрасти, Бийн.

— Здрасти, Петра — поздрави я, щом се обърна към нея. Не бяха се виждали вече три дни, от началото на мисията. Тя му помогна при организирането й и също като него я знаеше наизуст. — Какво търси този тип в нашата мисия?

Тя сви рамене.

— Не си ли разбрал още?

Бийн се замисли за миг. Както обикновено умът му работеше на бързи обороти, дори без да го съзнава. И докато на повърхността мислите му се въртяха около Питър, Петра и току-що започналата мисия, в дебрите на съзнанието му вече бе изготвен списък с редица нередности.

Питър го изключи от операцията и я повери на Суриявонг. Явно имаше промяна, за която Бийн не биваше да научава. Освен това беше извел Петра от убежището, въпреки това твърдеше, че е в безопасност. Което означаваше, че поради някаква причина Ахил не може да я достигне тук.

Ахил беше единственият на света, чиято шпионска мрежа надминаваше тази на Питър, защото се простираше отвъд държавните граници. Изводът бе, че Ахил не може да се докопа до Петра, защото не е в състояние да действа.

Явно беше в плен, и то не отскоро.

Китайците го използваха, за да завладеят Индия, Бирма, Тайланд, Виетнам, Лаос и Камбоджа и да сключи съюз с Русия и Варшавския пакт, но най-накрая бяха осъзнали, че е психопат, и сега навярно го държаха в плен.

В инструкциите в плика на Суриявонг без съмнение се съобщаваше самоличността на затворника, който отрядът отиваше да освободи от китайския конвой. Информацията не биваше да му се дава, преди хеликоптерите да отлетят, защото Бийн щеше да прекрати мисията, ако знаеше, че целта й е освобождаването на Ахил.

Той се обърна към Питър.

— Глупав си като немските политици, които си въобразявали, че щом издигнат на власт Хитлер, ще могат да го използват.

— Знаех, че ще се разстроиш — не се обиди хегемонът.

— Да, освен ако все пак не си наредил на Суриявонг да го убие.

— Осъзнаваш ли колко си предсказуем, щом въпросът опре до този тип? Само споменаването на името му те изкарва извън релси. Той е твоята ахилесова пета, извини ме за израза.

Бийн не му обърна внимание, а хвана Петра за ръката:

— Ако знаеше какви ги върши, защо го последва тук?

— Защото в Бразилия вече нямаше да съм в безопасност и предпочетох да съм с теб.

— Фактът, че се намираме на едно и също място, ще го окуражи още повече.

— Но ти винаги оцеляваш, без значение какво предприема срещу теб Ахил. Ти си най-безопасното място за мен.

— Хората около мен умират — въздъхна Бийн.

— Напротив — възрази Петра. — Хората умират, когато не са около теб.