Е, вярно беше, макар и относително. В края на краищата Поук и сестра Карлота умряха заради Бийн, защото направиха грешката да го обичат и да му се доверяват.
— Никъде няма да ходя без теб — отсече Петра.
— Нима?
Преди тя да му отговори, се намеси Питър.
— Всичко това е много трогателно, но първо трябва да решим какво ще правим с Ахил, след като ни го доставят.
Петра го погледна, сякаш хегемонът беше досадно хлапе:
— Ти май наистина си тъп.
— Знам, че е опасен — не се засегна Питър, — но точно затова ние трябва внимателно да обмислим всичко.
— Чуй го само — изсумтя Петра. — Казва „ние“.
— Няма никакво „ние“ — отсече Бийн. — Желая ти успех, Питър.
Стиснал ръката на Петра, Бийн се насочи към гората. Тя имаше време колкото да махне насмешливо на хегемона и последва Бийн към дърветата.
— Напускате?! — изкрещя след тях Питър. — Просто така? Точно когато сме близо до възможността да вършим всичко, както винаги сме искали?
Не спряха, за да спорят с него.
По-късно, в частния самолет на Бийн, на път от Минданао за Сулавеси тя се сети за думите на Питър и се изкиска:
— Когато сме близо до възможността да вършим всичко, както винаги сме искали… Кога изобщо е било така, както аз и ти сме го искали? — каза тя, вече без да се смее.
В центъра на всичко винаги беше издигането на Питър, неговото влияние, неговата власт, неговата репутация…
— Не искам да умира — обади се Бийн.
— Кой, Ахил ли?
— Не ме разбра. Ахил го искам мъртъв, но трябва да опазим жив Питър. Единствено той пази равновесието.
— Сега май загуби равновесие — подхвърли тя. — Колко ще му отнеме на Ахил да уреди убийството на нашия хегемон?
— Въпросът по-скоро е колко време ще му отнеме, за да проникне и установи контрол над цялата мрежа на Питър.
— Струва ми се, че приписваме на този злодей свръхестествени способности. Той не е бог, а най-обикновено болно хлапе.
— Грешиш — възрази Бийн. — Аз съм болното хлапе, той е дяволът.
— В такъв случай — не се отказваше Петра — дяволът е болно хлапе.
— Значи според теб все пак трябва да помогнем на Питър?
— Оцелее ли след сблъсъка с Ахил, ще е доста по-склонен да се вслушва в съветите ни.
— Едва ли. Ще приеме оцеляването си като доказателство, че е по-умен от нас, и съвсем няма да се вслушва в съветите ни.
— Да — съгласи се Петра. — Надали ще си вземе поука.
— Като начало с теб трябва да се разделим.
— Не.
— Не ми е за пръв път, Петра — укриването, внимаването да не ме заловят.
— Да, бе, а ако сме заедно, ще ни разпознаят по-лесно и тра-ла-ла… — вкисна се тя.
— Твоето „тра-ла-ла“ не значи, че греша.
— На мен обаче не ми пука! Ето това не си предвидил в плановете си.
— А на мен ми пука — което пък ти не си предвидила в твоите.
— Представи си го по следния начин: ако Ахил ме намери и ме убие първа, ще стана поредната жена, която си обичал, но е загинала, защото не си я защитил.
— Това е удар под кръста.
— Бия се като всички жени.
— Ако останеш с мен обаче, най-вероятно ще умрем и двамата.
— Напротив.
— Не забравяй, че не съм безсмъртен.
— Но си по-умен от Ахил и по-находчив, и по-висок, и по-хубав.
— Нов модел човек, а?
— Знаеш ли — погледна замислено тя, — сега, като си по-висок, можем да пътуваме като съпруг и съпруга.
Бийн въздъхна:
— Няма да се оженя за теб.
— Ще бъде само за прикритие.
Започнало като подмятане, желанието й да се омъжи за него вече беше съвсем явно.
— Аз няма да имам деца — напомни й Бийн, — моят вид ще свърши с мен.
— Мисля, че постъпваш доста егоистично. Ако първият хомо сапиенс се бе чувствал като теб, и досега щяхме да сме неандерталци, а бъгерите за нула време щяха да ни видят сметката.
— Не сме еволюирали от неандерталците.
— Колко хубаво, че изяснихме този незначителен факт.
— А аз изобщо не съм еволюирал, аз бях произведен, генетично създаден.
— Пак по божи образ и подобие.
— Изказването ти подхожда на сестра Карлота, но от твоята уста звучи смешно.
— Да.
— На мен не ми е до смях.
— Едва ли ще искам деца от теб, ако наследят чувството ти за хумор.
— Звучи успокояващо.
Само че не беше. Защото той я харесваше и тя го знаеше. Нещо повече — Петра го привличаше, харесваше му да е с нея. Беше негова приятелка. Ако не му предстоеше да умре, ако искаше да има семейство, ако изобщо се замислеше за женитбата, тя щеше да е единственото същество от женски пол, което би избрал. Но имаше съществен проблем — тя беше човек, а той не.
За няколко мига настъпи тишина, тя отпусна глава на рамото му, хвана го за ръката и прошепна: