— Благодаря.
— За какво?
— Задето ми позволи да ти спася живота.
— Това пък кога се е случило?
— Докато ти се налага да се грижиш за мен, няма да умреш.
— Значи ще дойдеш с мен, ще увеличиш риска да ни разпознаят, ще позволиш на Ахил да се отърве от двамата си смъртни врагове само с една умело заложена бомба, за да ме спасиш?
— Точно така, генийче.
— Аз даже не те харесвам, знаеш ли?
Толкова бе ядосан, че изказването му в момента не бе далеч от истината.
— Докато ме обичаш, не ме интересува дали ме харесваш.
Бийн подозираше, че и нейната лъжа всъщност е истина.
2. Ножът на Суриявонг
От: Salaam%Spaceboy@Inshallah.com
До: съгледвачнапост@International.net
Относно: Поисканото от вас
Драги г-н Уигин/Лок,
Философски погледнато, всички гости в мюсюлмански дом се приемат като свещени посетители, изпратени и покровителствани от Бог. На практика обаче за две изключително талантливи, известни и непредсказуеми лица, ненавиждани от влиятелна немюсюлманска личност и закриляни от друга такава, тази част от света е много опасна, особено ако и двата субекта държат да останат свободни и укрити. Не вярвам да са толкова глупави, че да потърсят убежище в мюсюлманска страна. Съжалявам, но в настоящия случай моите и твоите интереси не съвпадат, ето защо въпреки сътрудничеството ни в миналото не възнамерявам да те информирам, ако ги срещна или науча нещо за тях.
Заслугите ти са големи, аз съм ти помагал преди, ще продължа да го правя и в бъдеще. Но когато Ендър ни водеше в битка срещу формиките, тези приятели се сражаваха рамо до рамо с мен. Ти къде беше тогава?
Суриявонг отвори плика със заповедите си и не се изненада. И преди бе изпълнявал мисии в Китай, но винаги с цел саботаж, разузнаване или „неволно поразяване на висш команден състав“, най-предпочитания от Питър ироничен евфемизъм за атентат, фактът, че настоящата му задача бе да залови, вместо да убие, предполагаше, че лицето не е китаец. Суриявонг се надяваше да е някой от лидерите на завладяната страна — сваленият министър-председател на Индия или плененият министър-председател на родния Тайланд.
За миг дори се позабавлява с мисълта, че ще се окаже някой от собственото му семейство.
Питър обаче не би поел такъв риск, ако залогът е личност само с политическо значение, а единствено в случай, че се касае за човека, тласнал света към сегашното отчайващо положение.
Ахил. Кривокрак и сакат, сериен убиец, психопат и военен фанатик, той имаше дарба да усеща към какво се стремят световните лидери и да им обещава, че ще намери начин да им го предостави. Досега бе убедил фракция от руското правителство, държавните глави на индийското и пакистанското правителства и редица световни лидери от други страни да изпълняват неговите заповеди. Когато руснаците му потърсиха сметка, той избяга в Индия, където вече го чакаха нови приятели. Когато и Индия, и Пакистан постъпиха точно както бе планирал, Ахил ги предаде, използвайки връзките си с управляващите в Китай.
Логично бе при следващия си ход да предаде приятелите си в Китай и да се издигне до позиция с още по-голямо влияние. Управляващата върхушка в Китай обаче бе не по-малко коварна от Ахил и навреме разпозна неговия тип поведение. Скоро след като той направи от Китай най-ефективната суперсила в световен мащаб, бе арестуван.
Китайците бяха постъпили умно, защо Питър не бе последвал техния пример? Нали точно хегемонът бе казал: „Когато Ахил е най-лоялен и полезен за теб, значи скоро ще те предаде.“ Защо тогава си въобразяваше, че ще е в състояние да използва това чудовищно момче?
Нима Ахил бе убедил Питър, че въпреки неспазените си досега обещания, този път ще остане лоялен към съюзник?
„По-добре да го убия — помисли си Суриявонг. — Всъщност точно това ще направя. Ще доложа на Питър, че Ахил е загинал в суматохата по време на спасяването му. Така светът ще е по-безопасно място.“
Суриявонг и преди беше убивал опасни врагове. А според наученото от Бийн и Петра Ахил бе опасен враг по природа, особено към хората, които се бяха държали добре с него.
— Ако го видиш безпомощен, слаб или победен — предупредил го бе Бийн, — той няма да намери покой, докато си жив. Според мен не е нещо лично, няма да те убие собственоръчно, нито ще те гледа как умираш. Целта му е да се увери, че не живееш в един и същи свят с него.
— Най-опасно е, ако го спасиш — добавила бе Петра. — Самият факт, че си го видял да се нуждае от помощ, подписва смъртната ти присъда.
Нима никога не го бяха обяснили на Питър?