На вратата на превозното средство застана младеж в затворническа пижама, стиснал окървавен боен нож.
„Явно си изключителен боец, Ахиле — помисли си Суриявонг, — но няма нужда да се държиш толкова победоносно, след като току-що уби пазача си с нож, който не си очаквал някой да подхвърли в краката ти.“
— Всички ли са мъртви вътре? — попита Суриявонг.
Всеки войник би отговорил с „да“ или „не“, даже би дал отчет колко от тях са мъртви и колко не. Ахил обаче бе прекарал във Военното училище едва няколко дни и не бе придобил навиците на военната дисциплина.
— В общи линии — гласеше отговорът му. — Кой глупак реши да ми хвърлите нож, вместо да отворите вратата и да очистите пазачите ми?
— Провери дали са мъртви — нареди Суриявонг на най-близкия си войник.
След няколко мига му докладваха, че целият личен състав на конвоя е избит. Това бе изключително важно — Питър искаше да поддържа заблудата, че акцията не е извършена от Хегемонията.
— В хеликоптерите, двайсет секунди! — изкомандва Суриявонг. Хората му веднага се втурнаха към машините, а той се обърна към Ахил: — Командирът ми вежливо ви призовава да ни позволите да ви транспортираме извън Китай.
— А ако откажа?
— Щом разполагате със собствени ресурси, ще ви пожелая успех от името на командира си и ще се сбогувам с вас.
Всъщност заповедите на Питър не включваха подобно нещо, но Суриявонг знаеше, че е на прав път.
— Добре — съгласи се Ахил, — вървете си и ме оставете тук.
Суриявонг незабавно се насочи към командния хеликоптер.
— Чакай! — Ахил.
— Имате десет секунди — подхвърли през рамо тайландецът, скочи в машината и се обърна. Както очакваше, бившият затворник го бе последвал и сега протягаше ръка, за да го качат на хеликоптера.
— Радвам се, че избрахте да дойдете с нас — приветства го.
Ахил си намери място и седна.
— Твоят командир навярно е Бийн, а ти си Суриявонг, нали?
Хеликоптерът се издигна и се насочи към брега, но по друг маршрут.
— Командирът ми е хегемонът, вие сте негов гост.
Ахил се усмихна едва забележимо и внимателно огледа току-що спасилите го войници.
— Ами ако бях в някой от камионите? Лично аз никога не бих сложил затворника на очевидно място, ако командвах този конвой.
— Но вие не го командвахте — напомни му Суриявонг.
Усмивката на Ахил стана по-широка.
— Какъв беше този номер е подхвърлянето на ножа? Ръцете ми можеше да са вързани, как щях да го взема в такъв случай?
— Предположих, че сте уредили ръцете ви да са свободни.
— И защо? Аз не знаех, че идвате.
— Извинете ме, сър, но без значение какво сте знаели, аз съм убеден, че щяхте да се погрижите ръцете ви да са свободни.
— И Питър Уигин ти даде тези заповеди?
— Не, сър, преценката бе моя — обясни Суриявонг. Повдигаше му се да го нарича „сър“, но за момента бе готов да играе своята роля в тази малка постановка, стига краят да се окаже щастлив.
— Значи хвърляш нож и чакаш да видиш какво ще стане — що за спасителна акция?
— Отворехме ли вратата, изходът ставаше неясен. Възможно бе да загинете по време на кръстосания огън.
Ахил замълча и се втренчи в стената на хеликоптера.
— Освен това акцията не беше спасителна — добави Суриявонг.
— А какво тогава — целева подготовка? Стрелба по подвижни китайци?
— Предложение за превоз, отправено към почетен гост на хегемона. И нож, даден на заем.
Ахил вдигна окървавеното оръжие и го хвана за върха.
— Твой ли е?
— Освен ако не смятате да го изчистите.
Подаде му го, Суриявонг го взе, изчисти го и се зае да го излъска до блясък.
— Искал си да умра — спокойно изрече Ахил.
— Очаквах сам да разрешите проблемите си, не исках да рискувам живота на хората си. И тъй като вие се справихте, това според мен доказва, че изборът ми не е най-добър, но напълно правилен.
— Никога не съм си представял, че ще ме спаси тайландец. Да ме убие — да, но не и да ме спаси.
— Вие сам се спасихте — хладно коментира Суриявонг. — Никой от присъстващите тук не ви е спасил. Ние отворихме за вас врата и ви заехме нож. Предположих, че не разполагате с нож, и ви услужих с моя, за да победите по-бързо — не исках заради вас да забавяме обратния полет.
— Ти си странно момче — подхвърли Ахил.
— Не бях подложен на тест за нормалност, преди да ми възложат мисията, но по всяка вероятност нямаше да го издържа.
Ахил се разсмя, Суриявонг си позволи само лека усмивка.
Не смееше да предположи какви мисли се крият зад непроницаемите лица на войниците му. Техните семейства също бяха заловени, когато Китай завладя Тайланд. До един имаха причина да мразят Ахил и навярно им се повдигаше да гледат как Суриявонг се подмазва на Ахил.