стъпало назад на пода, заемайки бойна стойка. Не исках да ме изловят неподготвен и сторих
същото. Ръцете му бавно се надигнаха и спряха пред лицето с издаден напред ляв юмрук. В
отговор аз също вдигнах ръце. Сърцето ми бясно биеше.
Тъпотия. Мъже! Щяхме да се сбием за нищо. Естествено, не можеш да се биеш за нещо, можеш да се биеш само против някакво нещо. Ако се биеш, значи онази част от теб, която е
защитавала нещо, вече е забравена и е заменена от друга, която е яростно против някакво
нещо. А в тази минута аз бях яростно против Конканън.
— Човека оркестър! — подвикна изведнъж Човека оркестър.
— Я млък, бе! — изръмжа Конканън.
— Пичове! — обади се Денис от леглото, все още със затворени очи. — Кефът ми!
Разваляте ми кефа!
— Спи си бе, Денис — рече Конканън, втренчен в лицето ми. — Това ще отнеме
минута-две, не повече.
— Пичове, моля ви се — заговори Денис с мекия си звучен глас. — Конканън! Ела тук и
то веднага, буйни ми синко. Ела и изпуши един легендарен чилум с мен. Помогни ми да си
възвърна кефа, пич. Лин, ти отведи Викрам с теб. Той е тук от седмица. За разлика от всички
нас в тази щастлива малка гробница, той има семейство, при което да се върне. Вземи го със
себе си.
Конканън бавно отпусна юмруци от двете си страни.
— Както кажеш, Денис, стари безпътнико — ухили се той. — Мен това не ме бърка.
И той отиде да седне до Денис на грамадното легло.
— Конканън — каза Денис и очите му отново започнаха да се затварят. — Ти си най-
живото човешко същество, което някога съм срещал. Усещам енергията ти дори когато съм
мъртъв. И затова те обичам. Обаче ти ми разваляш кефа.
— Бъди спокоен, Денис, сладурчето ми — рече Конканън, отпуснал ръка на рамото на
Денис. — Повече няма да стават бели.
Бързо разбудих Викрам и го накарах да стане. Щом стигнахме до вратата, Конканън
отново се обади:
— Няма да забравя това, Шантарам! — И зъбите му лъснаха в свирепа усмивка.
Закарах Викрам у тях с такси. Той проговори само веднъж.
— Тя беше страхотно маце — каза, сякаш на себе си. — Наистина! Ако ме обичаше
толкова, колкото аз я обичам, щеше да е съвършена, разбираш ли?
Помогнах на сестра му да го сложи да легне, изпих три чаши чай с разтревожените му
родители и после се върнах обратно с такси до паркирания мотор.
Бях се уговорил с Лиса да обядваме в „Каяни", близо до разклона при кино „Метро", и
със скоростта на пешеходец бавно потеглих нататък по дългия сенчест булевард, наречен
„Фешън стрийт", покрай който се редяха сергии за дрехи в екстравагантни цветове. Мислех
за Конканън, за Викрам и за родителите му и мислите ми бродеха като вълци.
Бащата на Викрам беше възрастен мъж, отдавна пенсионер, а най-малкият му син се бе
родил в есента на живота му. Саморазрушителната пристрастеност на Викрам към дрогата бе
непонятна за него.
Неговият красив млад син, който малко контешки бе носил черна коприна и сребърни
токи заради манията си по филмите на Серджо Леоне, изведнъж бе започнал да ходи мръсно
облечен. Косата му, някога фризирана съвършено до милиметър от неговия бръснар, бе
провиснала на рошави кичури и седеше сплескана от онази страна, на която бе спал. Той не
се миеше и не се бръснеше с дни наред. Не ядеше и не разговаряше с никого у дома. А очите
му, които понякога вдигаше и срещаха погледа на баща му, бяха лишени от светлина и живот, сякаш душата вече бе напуснала човека и чакаше тялото да рухне.
Заради напористата страст на любовта му по „английската роза" [49], Викрам, богатото
момче, което никога не беше работило, започна бизнес в периферията на киноиндустрията, осигурявайки чуждестранни туристи за роли без реплики в боливудските филми.
Беше дръзко комерсиално начинание, защото нямаше опит и работеше с взети назаем
пари, но чарът и неговата самоувереност му осигуриха успех. Лиса, неговият първи бизнес
партньор, откри дарбите си именно в тяхната съвместна работа.
Когато „английската роза" напусна Викрам без предупреждение и без никакви
обяснения, увереността, с която той бе танцувал върху покрива на движещ се влак, за да й
предложи да се омъжи за него, изтече от живота му, както изтича кръвта от разрязана вена.
— Взе да изнася различни неща — прошепна баща му, докато Викрам спеше. —