Подадох ръка на младата жена. Тя я пое, изправи се и направи няколко крачки. Краката
не я държаха. Когато наближи Винсън, се препъна и той посегна да я прегърне през
раменете.
Винсън я изведе на улицата, помогна й да се настани на задната седалка на колата му и
седна до нея. Шофьорът запали мотора, аз обаче се облегнах на отворения прозорец.
— Какво се случи, Ранвей, „г"-то не се чете? — попитах я.
— Какво?
— Приятелят ти. Какво стана?
— Няма нужда да се тревожиш за мен — промълви тя разсеяно. — Аз съм добре. Добре
съм.
— В момента се тревожа за него — кимнах аз към Винсън. — И щом като ще се връщам
там и ще се разправям с онова ченге, трябва да знам какво е станало.
— Аз… аз не бях… — подзе тя, втренчена в платнената чанта в скута си.
Предположих, че там е всичкият й багаж.
— Разкажи ми.
— Той… той не можеше да се спре. И ставаше все по-смахнато и по-смахнато. А после, едва вчера, едва снощи, аз му казах, че го напускам и че се връщам в Осло. Но той ми се
примоли да остана още една нощ. Само още една нощ. И… и после… Нарочно го направи.
По лицето му го видях. Нарочно го направи. Не мога да се върна у дома. Не мога да се видя с
никого там.
Жестокото електриковосиньо на очите й угасна и тя потъна в изнурено мълчание.
Познавах този поглед, взрян в мъртвеца. Тя се взираше в лицето на мъртвия си приятел.
— Имаш ли близки в Бомбай? — попитах. Тя бавно поклати глава.
— Искаш ли да привлечем вашето консулство? Тя завъртя глава по-отривисто.
— Защо не?
— Казах ти. В момента не мога да се изправя лице в лице с никого.
— Тя е смазана — намеси се меко Винсън. — Ще я заведа у дома. При мен ще бъде на
сигурно място, докато реши какво иска да прави.
— Добре, добре. Аз отивам да си поприказвам с Дилип Светкавицата.
— И още ли има? — попита Винсън. — Мислех, че с това се приключва.
— Той не върна паспорта й. Протака за още пари, но не му се приказваше за това. Не и
докато ти беше в кабинета. Ще се оправя.
— Благодаря ти, пич — кимна Винсън. — Аз ще се погрижа тя да дойде да подпише
формулярите. Ей, чакай да ти върна парите!
— Винсън, пари е добре да се въртят вътре в полицейския участък, но не и пред него.
По-късно ще се оправим. Ако успея да взема паспорта, ще го оставя на Дидие в „Лео".
Винсън се обърна към момичето и й заговори тихо: — Ще ти е добре. Моята
прислужница ще се погрижи за теб. Тя е тежък характер, но само си лае, не хапе. Гореща
вана, чисти изпрани дрехи, да хапнеш нещо и да поспиш. Ще се оправиш, обещавам.
Той даде нареждания на шофьора си и колата потегли. Момичето бързо се обърна, откри
ме на улицата и ми промълви нещо беззвучно. Не можах да разбера какво се опитва да ми
каже. Гледах колата, докато се изгуби, а после влязох обратно да поговоря с Дилип
Светкавицата.
Не научих кой знае какво. Ранвей твърдеше, че се е събудила и е открила приятеля си
мъртъв в леглото до нея. В ръката му била забодена спринцовка. Обадила се на управителя за
помощ, а той извикал полицията и линейка.
Дилип Светкавицата бе доволен от версията, че е било най-обикновена свръхдоза.
Момчето имаше белези от убождания по вените на ръцете, дланите и ходилата, а управителят
на хотела бе свидетелствал, че никой не е влизал в стаята на Ранвей освен тях двамата.
Откупуването на паспорта й ми струва пет хиляди рупии, и още десет хиляди —
премахването на името Ранвей Ларсен от доклада за смъртта на момчето.
В преработената версия на официалния протокол тялото бе открито от хотелския
управител, а Ранвей бе изчезнала от доклада.
По онова време това бяха много пари и възнамерявах скоро да си ги получа от Винсън.
На тръгване от кабинета на Дилип Светкавицата, докато прибирах норвежкия паспорт в
джоба си, сержантът ме спря.
— Кажи на Компанията на Санджай, че този случай вдига залозите.
— За какво говориш?
— ДаСилва. — Той направо изплю името насреща ми. — Андрю ДаСилва. Неговият
хероин е убил момчето. Това е третата смърт от хероин тази седмица. Компанията на
Санджай продава на улицата някаква много силна, но много долнокачествена дрога. И от
това патя аз.
— Откъде си толкова сигурен?
Въпросът не беше учтив и отговорът му — също.
— Майната ти и на тебе, и на умрелите наркомани. Хич не ми пука. Двамата местни са