Выбрать главу

Вик, а после трясък от счупено стъкло по мраморния под ни накара да погледнем към

голямата входна арка. Там стоеше Конканън, заклещен между неколцина от сервитьорите.

Не беше сам. Водеше неколцина от „Скорпионите". Грамадата Хануман стоеше зад него, имаше и още познати лица от онзи кървав час в склада.

Последният, който си проби път, беше Данда, мъчителят с тънкия мустак. Кожена

превръзка покриваше лявото му ухо.

Конканън носеше палка с топка на края — оловна тежест, увита в кожена кесия и

завързана за китката му с връв. Той замахна и уцели сикха, началник на охраната в „При

Леополд", в слепоочието. Възгласи на почуда и страх се изтръгнаха от всички, които видяха

това.

Ударът повали високия сикх, а другите сервитьори тревожно се спуснаха да помагат.

Докато се мъчеха да крепят своя другар, Конканън им нанасяше удари и успя да свали на

земята неколцина окървавени мъже.

„Скорпионите" атакуваха ресторанта и бутаха масите, разгонвайки изплашените

клиенти. Бутилки, чинии и чаши се разбиваха по пода и оставяха разпенени локви. Клатеха

се и се преобръщаха маси. Столове отхвърчаха от развилнялата се тълпа. Клиенти търчаха и

се препъваха, подхлъзваха се и падаха по изцапания под.

Кавита, Навин и аз бързо скочихме.

— Става мазало — казах.

— Идеално — откликна Кавита.

Хвърлих й един поглед и забелязах, че държи в едната си ръка празна бутилка, а в

другата чантата си.

Най-близкият изход бе задръстен от хора. Зад нас имаше ъгъл. Ако бутнехме масата, Дивя и Сунита можеха да се прикрият зад нея. Погледнах Навин и той изказа на глас мисълта

ми.

— Дивя, мини в ъгъла! — посочи зад гърба си, без да откъсва очи от побоя.

Както никога, светската лъвица не му се озъби. Тя сграбчи Сунита и я издърпа със себе

си в ъгъла. Погледнах Кавита.

— Там? Не! — изфуча тя.

Каквито и да бяха причините за това яростно нападение, Конканън и „Скорпионите"

добре бяха избрали момента — в сънливия следобед преди вечерната вълна от клиенти.

Половината сервитьори в „При Леополд" си доспиваха на горния етаж.

Хванат неподготвен, работещият персонал храбро се съпротивляваше, но нападателите

ги превъзхождаха числено. Боят постепенно се изместваше към нашата част на ресторанта.

Трябваше някак да се забави, преди да се сложи краят.

— Дай да ги разкатаем тия! — изръмжа Кавита.

Хвърлихме се в мелето, като се опитвахме да изтласкаме гангстерите обратно към входа.

Няколко от клиентите се опитаха да се включат.

Навин раздаваше юмруци, бързи и точни. Откъснах един мъж от изпаднал в

полусъзнание сервитьор и оня загуби равновесие. Политна назад, а Кавита замахна с

празната бирена бутилка и го изтряска по главата. Други клиенти го заритаха и той падна

отново.

Спящите сервитьори от нощната смяна, събудени от собственика, се заизсипваха долу по

тясното стълбище зад нас. Набраната от „Скорпионите" инерция, изтласкала ги напред, се

изчерпа. Приливът премина в отлив. „Скорпионите" започнаха да отстъпват.

Двамата с Навин бяхме изтласкани и извлечени навън заедно с тях, приклещени между

враговете и подкрепленията. Щом наближихме вратата, се намерих лице в лице с Конканън.

И да знаеше, че губи битката, по очите му не личеше. Те святкаха като рибешки люспи в

плитка вода, в тях гореше студен огън. Усмихваше се. Изглеждаше щастлив.

Той бавно вдигна кожената си палка, докато тя се изравни с рамото му, и каза:

— Дяволът си е паднал по тебе, момче! — И замахна с тежестта. Бързо се приведох

надясно. Палката ме удари отзад по лявото рамо. Усетих как костта под мускула се разтърси

от удара. Рязко се изправих и замахнах нагоре и вдясно. Ударът попадна право в слепоочието

му, вряза се в него с всичка сила, но не беше достатъчен.

Конканън тръсна глава и се ухили, пак вдигна палката, но аз го сграбих и го изтиках

заднишком на улицата.

По филмите мъжете се бият дълго и се редуват да си нанасят удари. В истинския уличен

бой всичко се случва много по-бързо.

Всеки удря където успее, а ако те съборят на земята, в повечето случаи оставаш там.

Всъщност там винаги е най-безопасно.

Свил юмруци пред челото си и вперил очи в Конканън, аз изчаквах възможност. Той се

мъчеше да ме халоса с палката. Прикляках, отскачах и финтирах на зигзаг, но докато го