нещата на прашния под.
Не спах добре. Бях поговорил с Карла само няколко минути след онази първа прегръдка, когато я видях за първи път след две години. И после тя пак изчезна.
Абдула се поклони галантно на Карла и ме поведе към мъжете, събрали се за вечеря на
входа към мъжката пещера.
Вървях заднишком и я гледах, а тя вече ми се присмиваше — две минути след новата ни
среща. Две години, събрани в две минути.
Докато се хранехме, се запознах с шестимата млади предани ученици, които си
разказваха какво ги е довело на планинския връх. Двамата с Абдула слушахме, без да
продумаме.
Когато приключихме със скромната вечеря от дал и ориз, бе станало късно. Измихме си
зъбите и лицата и легнахме да спим, ала краткият ми сън ме удави в задушаващ кошмар, който ме накара да се събудя още преди да пукне зората.
Реших да изпреваря ранобудните за непретенциозната баня. Използвах примитивния
клозет, после взех кана и сапун и се измих с половин кофа вода, застанал на сламения под в
оградената с брезентов параван баня.
Подсушен, облечен и напълно буден, прекосих тъмния лагер и седнах край тлеещия огън.
Тъкмо бях разпалил съчките около очуканото канче с кафе, когато Карла дойде и застана до
мен.
— Какво правиш? — измърка тя.
— Ако не пийна скоро кафе, ще загриза някое дърво.
— Знаеш за какво говоря.
— А, питаш ме какво правя тук в планината ли? И аз бих могъл да те попитам същото.
— Аз те попитах първа. Усмихнах се.
— Ти не си чак толкова дребнава, Карла.
— Може би не съм същата като едно време.
— Всички сме същите като едно време, дори и когато сме други.
— Това не ми обяснява какво правиш тук.
— Думите рядко съвпадат с делата.
— Не мисля да участвам в състезание по афоризми! — заяви тя, усмихна се смръщено и
седна до мен.
— Ние сме онова изкуство, за което изкуството сме ние.
— Няма да го бъде! Дръж остроумията за себе си!
— Фанатизъм означава: щом не ми се противиш, значи си против мен!
— Мога да подам жалба срещу теб за тормоз с афоризми, ясно ли ти е?
— Честта — това е изкуството да си скромен — отвърнах аз с каменно лице.
Говорехме тихо, но погледите ни бяха като наточени остриета.
— Добре, тъй да е — прошепна тя. — Мой ред ли е?
— Твой ред е, разбира се. Вече те водя с три остроумия.
— Всяко сбогуване е генерална репетиция за последното сбогом — каза тя.
— Не е зле. Здрависването може и да лъже понякога, но сбогуването винаги казва
истината.
— Измислицата е реалност, попаднала на чуждо място. Истината за едно е лъжа за
друго. Хайде де, Шантарам, вдигни летвата.
— Няма закъде да бързаме. Имам колкото искаш в запас.
— Имаш ли да кажеш нещо, или не?
— А, ясно, искаш да ме подхлъзнеш и да ме извадиш от играта. Добре, кораво момиче, започвам. Вдъхновението е благодат на покоя. Истината е надзирателят в затвора на душата.
Робството не може да бъде освободено от оковите на системата — робството е системата.
— Истината е лопата — изстреля тя в отговор, — а твоята мисия е дупката.
Разсмях се.
— Всеки фрагмент е цялото — продължи тя със стрелбата.
— Цялото не може да се разпадне без тирания на частите — отвърнах.
— Тиранията е облагодетелстване без ограничения.
— Съдбата ни облагодетелства с проклятието си — казах.
— Съдбата — усмихна се тя. — Една от любимите ми теми. Съдбата играе покер и
печели само с блъфиране. Съдбата е фокусникът, а времето — фокусът. Съдбата е паякът, а
времето — паяжината. Да продължавам ли?
— Мрачни смешки — казах. Отдавна не се бях чувствал така щастлив. — Хубави са! Как
ти се струва това: всички мъже стават бащи на самите себе си, но само докато не внимават.
Тя се засмя. Не знам как се чувстваше Карла, но аз най-сетне бях с нея и се занимавахме
с нещо, което и двамата обичахме, и тя бе моят рай.
— Истината е побойник, когото всички ние се преструваме, че харесваме.
— Това е старо! — възразих.
— Обаче е добро и си струва да го пусна втори път. Ти какво имаш насреща?
— Страхът е приятел, който те предупреждава.
— Самотността е приятел, който те насърчава да излизаш по-често — парира тя. — Дай
да сменим темата.
— Няма държава, която да е толкова несправедлива, толкова корумпирана или глупава, че да си позволи химн без патос.