— Правиш много йога, значи, а? — попитах, сякаш в мен за момент се бе вселил
дяволитият дух на Джордж Близнака.
— Не, не! — отвърна сериозно Халед. — Прекалено съм дебел за това. А и бездруго
винаги съм тренирал бокс и карате. Ти помниш, Лин.
Помнех. Помнех, когато Халед можеше да надвие всеки мъж в града освен Абдула, да го
повали на земята и пак да има енергия в излишък.
— Ахам…
— Но йогата е много популярна сред моите хора. Направо не знаят почивка. По цяла
нощ биха се занимавали, ако ги оставя. Налага се да ги поливам с маркуча, че да ги спра.
През най-близката врата в коридора се виждаше група от около десет човека, седнали на
постелки. От монтираните по стените тонколони звучеше флейта.
След като дишането му се успокои, Халед ни поведе към втория етаж.
В коридора на този етаж по цялата дължина на зданието се виждаха много врати.
— Спални — изпъхтя Халед. — И единични стаи.
Той полека отвори вратата на най-близката стая. Там няколко момичета спяха в
единични легла под разпънати балдахини срещу комари. Бяха голи.
— Моите най-предани ученички — каза Халед със същия озадачаващо безизразен тон.
— Мамка му, Халед, какво е това?! — креснах, но той допря пръст до устните си да
замълча.
— Тихо, Лин, моля ти се! Ако ги събудиш, няма да ни оставят на мира дори за минута.
— Хайде, чао, Халед — казах и тръгнах да излизам.
— Какво правиш? — възкликна Халед изненадан и смръщи чело.
— Ами, ще продължа да вървя пеша, докато се махна оттук. Точно това предполага
сбогуването.
— Не, Лин, какво има? — попита той, като внимателно затвори вратата.
— Какво има ли? — избухнах и се спрях в горния край на стълбището. — А какво има
там вътре — харем? Халед, да не си откачил? Ти за какъв се мислиш?
— Всеки е свободен да си тръгне оттук, Лин — отвърна той с равен глас и навъсеното
му лице за момент помрачня. — Включително и ти.
— Какво съвпадение — въздъхнах и се обърнах да си вървя. — Аз тъкмо си тръгвах.
— Не, не! Съжалявам! — Той изтича напред и ме хвана за рамото, за да ме спре. — Има
нещо, което трябва да видиш! Нещо, което трябва да ти покажа! Това е тайна. Тайна, която
искам да споделя с теб!
— Стигат ми вече тайните за един ден, Халед. Обади ми се, като слезеш от планината.
— Но и Абдула още не е видял тайната. Не можеш да лишиш и него, нали? Ще е
жестоко! Абдула, ти не би ли желал да научиш тайната?
— Бих желал, Халед — отвърна Абдула, самата запленена невинност.
— Тогава го кажи на Лин. Накарай го да остане. Така или иначе аз се качвам горе да
видя тайната и вие сте добре дошли да ме придружите, ако пожелаете, братя мои.
Той пусна рамото ми, пое си дълбоко дъх преди изкачването до третия етаж и се затътри
нагоре по стълбите. Задържах Абдула.
— Абдула, какво правим тук?
— За какво намекваш?
— Стая, пълна с голи момичета? Какво го е прихванало? Момичета много. Светът е
пълен с момичета. Но да си имаш стая с момичета, това вече е гадно и надхвърля всякакви
рамки на приличието. Хайде, братко, да си вървим.
— Но, Лин… — прошепна Абдула. — Ами тайната?
— Ти майтап ли си правиш?
— Това е тайна. Истинска тайна.
— Тайната, която вече чух, не ми се харесва, Абдула.
— Как може да не искаш да я разбереш?
— Хайде, просто си кажи, че съм болен от психическа астма и точно сега имам нужда
от чист въздух. По медицински съображения. Да си тръгваме.
— Моля те, Лин, остани с мен да разберем тайната. Въздъхнах.
— Ей, хора, идвате ли? — подвикна ни Халед от мястото по средата на стълбището, където беше спрял да почива. — Тия стъпала направо ще ме погубят. Другата седмица си
монтирам асансьор.
Абдула сбърчи чело и ме изгледа умолително.
— Добре де, добре — извиках в отговор и поех по стълбите. Халед изтощено зави след
стълбището и се довлачи до една врата. Извади ключ от гънките на кафтана си, отключи я и
ни въведе.
Вътре беше тъмно. Светлината откъм стълбището освети таванска стая; гредите над
главите ни приличаха на сгънати ръце. Халед затвори вратата, заключи и запали увиснала на
шнур гола крушка.
Стаята бе пълна със златни и сребърни скъпоценности, на няколко маси от сандъчета и
ковчежета се бяха разсипали огърлици и верижки с брилянти.
Тук имаше свещници и огледала, рамки за картини, четки за коса, перлени нанизи, гривни със скъпоценни камъни, ръчни часовници, колиета, брошки, пръстени, обеци, халки