Групата се разсмя заедно с него и хората се наместиха по-удобно на табуретките и
столовете.
Идрис беше прехвърлил седемдесетте. Въпреки че когато вървеше, се подпираше на
дълга тояга, той имаше гъвкаво, здраво, макар и слабовато тяло. От време на време, докато
говореше, свободно кръстосваше крака в креслото, без да си помага с ръце.
Къдравата му сива коса бе подстригана ниско и подчертаваше излъчването на
изразителните му кафяви очи, величествената стръмна гърбица на носа му и набъбналата
извивка на потрепващите му тъмни и пълни устни.
— Ако правилно си спомням, Карла — подзе той кротко, — последната ни дискусия бе
по темата за покорността. Прав ли съм?
— Да, учителю-джи.
— Моля те, Карла, както и всички вас. Ние тук сме един търсещ ум и едно сърце в
дружбата. Наричайте ме Идрис, както аз ви наричам по име. А сега, най-накрая, Карла, кажи
ни какво мислиш по темата.
Карла погледна отново учителя с очи като горски пожар.
— Наистина ли искаш да знаеш, Идрис?
— Разбира се.
— Сериозно?
— Да.
— Добре. Благоговейте пред мен. Кланяйте ми се. Подчинявайте ми се. Мен, мен, мен!
Господ друго не казва!
Учениците ахнаха, но Идрис се засмя с неприкрит възторг.
— Ха! И сега, мои млади търсачи на мъдростта, виждате защо аз толкова високо ценя
мнението на Карла!
Карла се изправи и отиде до ръба на платото. Запали цигара и се загледа в хълмовете и
долините наоколо. Знаех защо се отдръпна. Притесняваше се, когато й казваха, че е права; предпочиташе да я смятат за умница или за веселячка, дори когато грешеше.
— Благоговението е послушание — каза Идрис. — Всички религии и всички земни
царства изискват от вас послушание и покорство. От всички десетки хиляди вери, съществували откак човечеството е дошло на бял свят, са оцелели само тези, които са
налагали послушание. А когато послушанието загние, предаността, опирала се на него, отмира както великата някога религия на Зевс, Аполон и Венера, властвала тъй дълго над
нейния свят.
— Но, Идрис, да не казваш, че трябва да сме горделиви, а не смирени? — попита един
младеж.
— Не, не, разбира се — отвърна меко Идрис. — И ти си съвсем прав да повдигнеш
въпроса, Арджун. Онова, което твърдя, няма нищо общо с гордостта. Много можеш да
спечелиш, ако от време на време прекланяш глава и падаш на колене. Никой от нас никога не
бива да е толкова горд, че да не може да коленичи и да признае, че не е всезнаещ и не е
центърът на Вселената; има неща, за които несъмнено сме длъжни да се срамуваме, а и
други, за които радостно да благодарим. Съгласни ли сте?
— Да, Идрис — отвърнаха неколцина ученици.
— А гордостта, добродетелната гордост, нужна ни да оцелеем в един безмилостен свят
— какво е тя? Добродетелната гордост не казва: „Аз съм по-добър от другите", както казва
порочната гордост. Добродетелната гордост казва: „При всичките си недостатъци аз имам
рожденото право да съществувам, имам и воля, а тя е инструментът, който мога да използвам
за самоусъвършенстване." Всъщност напълно е невъзможно да се промениш и
самоусъвършенстваш, без да притежаваш добродетелна гордост в някаква мярка. Съгласни ли
сте?
— Да, Идрис.
— Добре. Ето какво ви казвам аз: коленичете смирено, коленичете със знанието, че
всички ние сме свързани, всеки един от нас и всяко живо същество, коленичете със
знанието, че всички заедно водим тази борба за разбиране и принадлежност, но не се
подчинявайте сляпо, никога! Вие, младите, имате ли нещо да предложите по тази точка?
Последва пауза — учениците се спогледаха.
— Лин. Нашият нов гост — подкани ме бързо Идрис. — Ти какво ще кажеш?
Вече бях готов; мислех за надзирателите в затвора и за това как ни пребиваха.
— В покорството трябва да има мяра — прехвърлиш ли я, то ще позволи на хората да
постъпват както им хрумне с други хора — казах.
— Този отговор ми харесва — каза Идрис.
Да те похвали мъдрец, е най-сладкото вино. Усетих как то ми сгрява душата.
— Покорството е убиец на съвестта — рече тихо Идрис. — И точно затова всяка
устойчива институция го изисква.
— Но несъмнено трябва да се подчиняваме на нещо? — обади се един ученик парсиец.
— Подчинявай се на земните закони, Зубин — отвърна Идрис, — освен ако не те