лоши момчета.
— Лошите момчета и сами доста добре си се справят — каза през смях тя.
— Защо играеш игри, Карла? Измъквай се от това още сега.
— Играя, защото ме бива. Добра съм в игрите.
— Оттегли се. Щом Ранджит е решил твърдо да се набърква в политиката, ти трябва да
си тази, която да се оттегли.
— За Ранджит и мен ли си говорим, или за нас с теб?
— За теб говоря. Ако това не беше мотоциклетен разговор, сигурно изобщо нямаше да
мога да ти го кажа. Не и в очите. Не ми харесва каквото се случва и не мисля, че Ранджит
има някакво право да те излага на риск! Никоя амбиция не оправдава това.
— Ще си купя мотор. — Тя отново се приведе към мен, допря се до гърба ми и се
усмихна. — Ще ме научиш да го карам.
— Карла, говоря сериозно! Той дразни звяра в клетката. Рано или късно, какъвто и да е
този звяр, ще изскочи навън.
— Защо говорим за това?
— Виж, Ранджит нека се занимава с политика, аз ще помоля мои познати да го
наглеждат, но ти като съпруга на Ранджит няма нужда да си тук. Можеш да си съпруга на
Ранджит и далече, далече оттук. В Лондон например.
— В Лондон ли?
— Много индийски съпруги бягат в Лондон.
— Но аз съм бомбайско момиче, йаар. Какво да правя в Лондон?
— Ти си и американка, и швейцарка, а и от много други хубави места. Можеш да
наредиш къща в Лондон за Ранджит с неговите пари и да се надяваш той рядко да наминава.
Направи я хубава — хубава по бомбайски. Но и такава, че да можеш да се махнеш оттам и
повече да не погледнеш назад.
— И пак ще те попитам, какво да правя там?
— Да си траеш. Да печелиш за себе си от парите, които ще ти останат, и да нямаш
повече нужда от чужди пари.
— Така ли?
— Да. Истинската причина толкова много хора да искат да са богати, е, че всъщност
искат да са свободни. Свободата означава да нямаш нужда от чужди пари.
— И как точно става тази работа? — попита тя, смеейки се.
— Например като не живееш толкова разточително, спестиш малко пари и ги вложиш в
първата вноска за покупката на нова къща — твоя къща. Ти си умна. За нула време ще
умножиш къщите до пет.
— Да не живея разточително?
— Какво ли знам аз… Но с каквото и да се занимаваш в Лондон или където и да било, ще е по-безопасно от заниманията ти тук с Ранджит. Ще го пипнат и ще му нанесат тежък
удар, защото той няма да млъкне, а политическите му амбиции изнервят някои хора. По
дяволите, и на мен ми идва да го размажа, а почти не го познавам!
— Устата му е онова, което го вкара в играта. На това залага той. Ако спечели битката, лицето му ще цъфне на който си поиска политически афиш. И ще го изберат, сигурна съм! А
и защо да млъква, като е прав?
— Това не е безопасно за теб, ето защо.
— Чакай да ти кажа нещо за безопасността — измърмори тя, прилепила лице в гърба
ми като до възглавница. — Безопасността е пещера, хубава топла пещера, но светлината е
там, където е приключението.
— Карла — казах, като внимавах да не помръдвам, — представа си нямащ колко е
готино да те слушам така, без да те виждам.
— Такова магаре си! — отвърна тя, неподвижна.
— Не, наистина е страхотно. И слушах. Чух всяка дума. Виж, според мен… но кой ли
съм аз… да си с правилната жена, е достатъчно голяма мечта. Но ако някой мъж иска цял
един град, нещо с него не е наред.
— По-малко от теб не е наред, повече от теб не е наред, а съизмерно с теб! — разсмя се
тя.
— Не можеш да се прибереш у дома — заявих твърдо, стиснал здраво дръжките на
мотора, — защото не знаеш какво те очаква. Не можеш да останеш и тук, защото знаеш какво
те очаква.
Радвах се, че не вижда лицето ми. Радвах се, че не се отдръпва.
— Виж, Карла, ти навярно вече си в списъка на най-активно издирваните. А аз
несъмнено съм в него. Ние сме каквито сме, а такива като нас нямат място в живота на хора
с обществени амбиции. На тях им е трудно, но за нас е много по-тежко, ако всичко рухне и те
търсят на кого да стоварят вината.
— Аз съм добре — измърмори тя. — Знам точно какво правя.
— Не искам да мисля, че нещо може да се случи с теб, Карла. А Ранджит ме принуждава
да мисля. И то много. Затова не го харесвам. По един или друг начин накара всички да го
включат в наказателния си списък. Имай милост. Прати ми картичка от Лондон, за да имам