— Е, хайде да отиваме на купона. Там ще има много хора, които да ни настъпват.
Прекосихме фоайето, имахме късмета да заварим там асансьор и натиснахме бутона за
пентхауса.
— Всеки път, когато пред мен се затваря асансьорна врата, ми се иска да пийна едно —
каза тя, щом вратите се затвориха.
Вратите се отвориха, а купонът вече се вихреше с пълна сила. В апартаментите гъмжеше
от хора, гостите се бяха разпилели из коридора, където седяха на групи или се размотаваха
напред-назад, смееха се и крещяха.
Влязохме вътре и открихме Джордж Близнака да танцува с Дидие на музика, надута
дотолкова, че заглушаваше всичко. Дидие беше метнал на главата си една покривка и бе
захапал края й със зъби, както жена захапва шала си.
— Лин! Карла! Спасете ме! Гледам как танцува англичанин! Боли!
— Френски тъпанар! — подвикна Близнака и се засмя радостно. Той съвсем буквално
беше на върха на щастието.
— Елате, Лин! Карла! Танцувайте с мен! — провикна се Дидие.
— Търся Лиса! — извиках му в отговор. — Да си я виждал?
— Не съм… напоследък — отвърна Дидие и ми се намръщи въпросително, погледна
Карла, а после пак мен. — Което ще рече… не съм… напоследък.
Карла се наведе да го целуне по бузата. Аз го целунах по другата буза.
— Ей, искам и аз! — провикна се Близнака и поднесе бузата си на Карла, която го
удостои с целувка.
— Толкова се радвам да ви видя и двамата! — викна Дидие.
— И аз! Дидие, може ли за секунда?
— Разбира се.
Оставих Карла с Близнака и последвах Дидие обратно в коридора. Минахме през
гъмжилото, като стъпвахме по късчетата свободен килим и си пробивахме път през
преливащите се групи от хора, които пушеха, пиеха и се смееха до припадък.
Дидие отключи вратата на един съседен апартаменти и ме въведе вътре.
— Някои от тия купонджии не знаят граници — каза той и завъртя ключа зад себе си.
Дневната бе добре обзаведена, но непокътната. На писалището имаше поднос с бутилка
бренди и две чаши. Дидие повдигна бутилката към мен.
— Не, благодаря, но ще изпуша един джойнт с теб, ако ти се намира.
— Лин! — ахна той. — Та сещаш ли се някога на Дидие да не му се намира?
Той си наля един пръст бренди, избра тънък джойнт от излъсканата си пиринчена
табакера, запали го и ми го подаде. Докато дърпах, вдигна тост с чашата.
— За преживените битки — каза и отпи.
— Как е Лиса?
— Много е добре. Щастлива е, мисля.
— Къде е сега?
— Беше отседнала у нас допреди няколко часа — отвърна той и допи брендито. — Каза, че се връща във вашия апартамент.
— Колко са зле нещата, след като заминахме с Абдула?
— Ами аз лично не бих ходил известно време в „При Леополд", дори с моята репутация.
Мислите ми се върнаха към сбиването в „При Леополд" и Конканън, забиващ оловната
тежест в поваления главен келнер сикх.
— Пребиха Дирендра. Той е свестен човек. Как е той?
— Съвзема се. Без него в „При Леополд" не е същото, но трябва да продължим напред.
— Друг пострада ли?
— Няколко души — въздъхна той.
— А ченгетата?
— Дилип Светкавицата задържа всички свидетели, които имаха пари, мен включително, и ни глоби всичките.
— А на улицата?
— Доколкото знам, никой не говори за случилото се. Още след първия ден темата замря
във вестниците. Мисля, че… Карла е използвала влиянието си върху Ранджит, за да потули
историята, както се казва. А тези, дето не ги е страх от Компанията на Санджай, ги е страх
от „Скорпионите". Сега е тихо, обаче е струвало много пари на Санджай, сигурен съм. Много
хора се изпикаха върху огъня.
— Съжалявам, че те въвлякоха в това, Дидие. И то в „При Леополд". На свещена земя.
— Дидие никога не го въвличат, дори да е в безсъзнание! — изфуча той. — Той крачи
свободно или го транспортират.
— И все пак…
— Един мой приятел американец казва за такива случаи: „Пълна каша, но не сме я
забъркали ние." Да, пълна каша е, но стана заради Конканън. Въпросът е ние какво ще
предприемем?
— Да ти хрумва нещо?
— Първоначалният ми импулс е, че трябва да го убием.
— Дидие, обичам те.
— И аз те обичам, Лин. Значи ще го убием, нали?
— Не, няма. Утре заминавам. Няма да ме има една седмица, може би ден-два повече, а
после, като се върна, ще се оправим някак с това. Ще трябва да намерим начин, без да