убиваме никого, Дидие.
— Ако искаш решение, убийството е печелившият ход — отбеляза той. — На този етап
всичко по-дребно е само блъф.
— Конканън е човек. Все трябва да има някакъв начин да се разберем с него.
— Като му забием брадва в гърдите — заяви Дидие. — Но навярно си прав, трябва да се
целим по-нависоко. Може би в главата?
— Говорил съм с него, изслушвал съм го. В затвора съм срещал десетина като Конканън
с различни лица. Не казвам, че го харесвам. Казвам, че ако се беше родил в друга среда и
живял другояче, Конканън би могъл да стане изумителен човек. Той посвоему и сега е
изумителен човек. Трябва да има как да се разберем с него и да прекратим всичко това.
— Мъже като Конканън не се променят, Лин — въздъхна тежко той. — И
доказателството е много просто. Ти промени ли се, като влезе в затвора? Промени ли се, като
се включи в Компанията? По своята същност, дълбоката си вътрешна същност, промени ли
се? Не си ли човекът, който си бил винаги?
— Дидие…
— Същият си! Не си се променил. Не би и могъл да се промениш, нито пък
конканъновците на този свят ще се променят. Те са родени да вредят и да унищожават, Лин, докато времето или нечий гняв не ги спре. И сега, когато този иска да ни навреди и да ни
унищожи, най-милосърдно от наша страна ще е да го убием, да поемем кармичното бреме
върху себе си и да се надяваме, че доброто, което ще сторим — да спестим на света всички
бъдещи злини от страна този човек, като той не остане жив — ще е достатъчно да спаси
душите ни за по-добра бъдеща инкарнация. Въпреки че не се сещам за по-добра инкарнация
от онова, което виждаш пред себе си, та затова бих искал само Дидие да се върне на този
свят пак като Дидие — и пак да направи същото.
— Не предприемай нищо, докато не се върна, нали? Първо ще говорим, после ще правим
каквото ще правим, нали? Междувременно дръж под око Лиса, докато ме няма. Ще се
опитам да я уговоря да замине за известно време за Гоа, но и двамата я познаваме.
— Никакъв шанс — сви рамене той.
— Знам…
— Хитра лисица е тя, приятелю — каза той. — И знае какво иска и как да го получи.
— Грижи се за нея, докато се върна. Помоли Навин да ти отдели цялото си време, което
може да откъсне от Дивя, в случай че ти потрябва още някой да я следи. Ще говоря с него, ако го видя.
— Нямам нужда от помощ, разбира се, но Навин започна да ми харесва — рече
замислено Дидие.
— И аз го харесвам. Добър екип ще излезе от вас двамата. Щом стана въпрос за екипи, като се върна, ще ми се да направим комбина, Дидие, ако още ме искаш за партньор.
— Лин… искаш да кажеш… да работим заедно?
— Ще го измислим, като се върна.
— Но… да не напускаш Компанията на Санджай?
— Да. Вече я напуснах.
— Вече? И Санджай те е пуснал?
— След тази задача имам благословията му. Всъщност смятам, че той се радва да ми
види гърба.
— Не те е страх да му възразяваш. Съществуват само два вида водачи — такива, които
приемат истината, и такива, които я презират. Боя се, че Санджай я презира.
— Така е — усмихнах се.
— Много съм щастлив да чуя, че го напускаш. Ти щастлив ли си?
— Да. Само дръж под око Лиса.
— Да, да, ще я държа, с удоволствие при това.
— Да се връщаме ли при другите?
— Да! Чудесна новина, Лин, това трябва да се отпразнува! Но…
— Какво „но"?
— Ти и Карла.
— Аз и Карла какво? С Карла не сме заедно.
— Лин, разговаряш с Дидие. И най-мимолетното подозрение за любов не може да се
скрие от Дидие. Видях ви заедно. Знам всичко.
— Забрави Карла.
— Мога, ако и ти можеш. — Полуразтревожена, объркана усмивка се изписа по лицето
му. — Каквото и да правиш, с теб съм.
Върнахме се отново при Карла и Близнака. Карла погледна Дидие, после мен, после пак
Дидие и в усмивката й се промъкна снизхождение само колкото да обагри с ехидство нейната
обич.
Две млади чужденки с питиета във всяка ръка се приближиха с танцова стъпка до Дидие
и Близнака, който пое чашите, без да спира да танцува.
— С някого ли си? — попита едното момиче Близнака.
— Тук съм със себе си — отвърна той. — Не знам дали важи. Аз съм Близнака. А ти как
се казваш?
— Ей! И аз съм зодия Близнаци! — извика момичето.
— Супер, слушай сега: какво казал единия близнак на другия?