— Случва се.
— Нима?
— Даже много често. Това да не ти е първата контрабандна мисия?
Бях прекарвал контрабандно паспорти и злато в девет страни, но винаги със самолет —
и то все с чехословашките авиолинии. Те бяха единствените в Бомбай, които приемаха
заплащане в рупии и проверяваха само за носене на оръжие. Ако човек пренасяше нещо
друго в транзитния полет — от златни кюлчета до торби с пари — си бе негов проблем. Това
не интересуваше чехословашките авиолинии, тъй като до комунистическа Чехословакия
летяха винаги само словаци и чехи.
— Летял съм. Натам и обратно за седемдесет и два часа. Не съм бил на кораб.
— Не обичаш кораби?
— Не обичам властта — било по суша, или море.
— Властта ли?
— Да. Абсолютната власт. Законът на морето.
— За капитана ли говориш?
— За всеки капитан. Според мен „Баунти" [59] е бил последният истински кораб.
Гласове зашушнаха дрезгаво край купчините товар на палубата. Хората се заизправяха.
Зърнахме фигури, които се движеха между сенките.
— Какво правят?
— Раздават капсули с цианид на желаещите.
— Моля? И хората правят това?
— Даже доста често.
— Знаеш ли, Мехму, много те бива да повдигаш духа.
— Искаш ли самоубийствена капсула, докато още раздават?
— За това ти говоря.
— Искаш ли, или не?
— Аз по-скоро съм от тия, дето ритат и реват до последно, но все пак благодаря.
Суматохата на палубата нарасна. Първият помощник-капитан излезе на борда заедно с
неколцина от филипинските моряци. Вдигнаха платнищата от навитите въжени стълби и
започнаха да ги спускат от кораба.
— По-добре слизай долу да си вземеш багажа — каза Мехму. — Ще те чакам при
стълбите.
Покрай сравнително празния десен борд на съда се спуснах до койката си.
Увих малкия автоматичен пистолет и кутията патрони в найлонови торби, залепих ги с
тиксо и ги пъхнах в раницата си. Смъкнах якето и пуловера, надянах тежката жилетка, която
бях скрил, и пак се облякох.
Жилетката бе натъпкана с двайсет килограма злато и двайсет и осем празни паспорта.
Едва успях да затворя ципа на якето; закрачих напред-назад из каютата, за да нагодя крачката
си към допълнителната тежест.
На койката имаше разтворен бележник, мъчех се да напиша нов разказ. Бях си задал
трудна тема — за щастливи, изпълнени с обич хора, на щастливо, изпълнено с обич място, които вършат щастливи, изпълнени с обич неща. Не вървеше.
Набутах бележника, писалката и всичко останало от леглото в раницата и тръгнах да
излизам. Посегнах да угася лампата и мярнах лицето си в огледалото на вратата.
Безразсъдната истина за пътуванията из чужди страни и култури е, че се налага да
действаш само по интуиция. Съдбата във всеки момент като туристически гид може да
тласне пътника в лабиринт от изпитания и любов или в дълъг тунел на опасни приключения.
Всеки пътник разпознава тези мигове в огледалото — последния дълъг поглед към себе си, преди да си кажеш: „Добре, давай."
Загасих лампата и се върнах на палубата.
До стълбите се редяха опашки. Първият помощник-капитан изкомандва шепнешком и
нелегалните започнаха да слизат от борда.
Застанах последен на опашката и се затътрих напред. Един от екипажа раздаваше
спасителни жилетки и помагаше на хората да ги нагласят.
До него стоеше Мехму.
— Вземи и моята — каза той, когато морякът ми надяна жилетката.
Погледите ни се срещнаха. Той знаеше, че ако падна във водата, една жилетка няма да ме
задържи на повърхността с двайсет кила злато по мен.
Морякът ми даде втора жилетка, после ми подаде малък метален предмет и ме побутна
напред.
— Това какво е? — попитах, когато двамата с Мехму се спряхме по-далеч от стълпените
край перилата хора.
— Щракалка — отвърна той.
Беше детска играчка, направена от две ламаринки, които чаткаха, като ги натиснеш.
Натиснах ги. Чат-чат.
— Като си във водата, стой където си — каза Мехму. — Не се отделяй от другите.
— Другите?
— Лодката ще се върне до кораба — продължи той, — който ще ви заобиколи на около
километър, докато не разчистим всичко.
— Около километър?
— Ако видиш или чуеш нещо, сигнализирай с щракалката, за да знаят къде си. Повечето
я държат в зъбите, ето така, да не я загубят.
Той посегна и я захапа в единия край. Щракалката бе с форма на розово водно конче.