светлината на звездите помръкваше.
— Ако пътят води на юг, значи това е твоята посока — каза той, когато пак погледна
часовника си. — Движи се само в южна посока. Този път е за Тринкомали. Остани в
джунглата колкото се може по-дълго. Ако стигнеш, отиди в хотел „Касълрий". Имаш
резервация за две седмици. Там ще се свържат с теб.
— Ти дотук ли си?
— Да, няма да ме видиш повече.
Той измърмори нещо нечленоразделно.
— Какво?
— Диамант за бисер — каза той. Зачаках.
— На нас, тамилите, не ни е мястото тук. Изоставихме диамант — майка Индия —
заради бисер. Каквото и да вършим, колкото и от нас да умрат, никога няма да си струва, защото се отказахме от диамант заради бисер.
— Защо още се борите?
— Ти не знаеш много за нас, тамилите, а? Чакай! Чу ли това?
Заслушахме се в мрака. Някаква дребна животинка шавна наблизо в джунглата, листакът
зашумоля. И джунглата отново притихна.
— Бия се срещу армията, която ме обучи — каза тихо той, загледан към пътя в северна
посока.
— Индийската армия?
По онова време основно присъствие в Шри Ланка имаха ИСПМ, Индийските сили за
поддържане на мира.
— Външното разузнаване — отвърна той. — Те обучиха всички нас. Бомби, оръжия, тактическа координация, всичко.
Отделът за проучвания и анализи бе службата за контраразузнаване на Индия. Тя имаше
страховита репутация в района. Служителите й бяха висококвалифицирани и мотивирани, а
статутът им „с всички необходими средства" даваше правомощия, които оставяха много
въпроси там, където стъпеха командоските им обуща, и не чак толкова много отговори.
— А сега те воюват с нас — въздъхна тъжно мъжът. — Диамант, който стрива бисер на
прах.
Дочухме шум, може би далечно стържене на предавки, и се притаихме в храстите, втренчени в тунела на пътя. После чухме ясно различимата брумтяща кашлица на мотора на
камион, който драпа по нанагорнище.
Висок, лашкащ се товарен камион изникна пред погледа ни и заслиза към нас по хълма.
— Нашият ли е?
— Нашият е — ухили се той и ме дръпна да стана заедно с него. Излязохме на края на
пътя и той размаха малко синьо фенерче.
Камионът спря с рев и скърцане, а моторът продължи да работи на празен ход.
Когато приближихме, забелязах, че един джип със загасени фарове, следвал камиона, беше спрял в сянката му.
— Ти си за джипа — каза свръзката ми. — Журналист си, нали помниш? Не може да те
превозваме заедно с простолюдието.
Фалшивото ми име бе Джеймс Дейвис, канадец, нещатен репортер на агенция
„Ройтерс". Паспортът и акредитацията ми бяха безупречни — сам ги бях изработил.
Стиснахме си ръцете — знаехме, че сигурно няма да се видим и че единият от нас или и
двамата до края на годината най-вероятно няма да са сред живите.
Той се приведе към мен.
— Запомни: регистрирай се в „Касълрий" и си трай — до 48 часа ще се свържат с теб.
Успех! Нека Маа Дурга те закриля!
— Теб също!
Той се покатери в каросерията на камиона, намести се на една бала с памук, махна ми и
ми се усмихна.
За миг каросерията ми заприлича досущ на чуваления трон на площада на
Велоубийците, но по него вместо наемни убийци бяха насядали призраците на войната.
Настаних се на пътническото място в джипа и се ръкувах с шофьора и с двамата
младежи отзад.
Хората, ненавиждащи престъпленията — като мен, често се питат защо тези, които
вършат престъпления — като мен, го правят.
Един от важните отговори е, че кривият път винаги е по-лесен, докато гнетът на
желанията не го разруши. По-маловажният отговор е, че когато залогът са животът и
свободата, хората, които срещаш, често са изключителни. В един друг живот те щяха да
преуспяващи индустриалци или велики пълководци.
Камионът свърна по един страничен път. Сенки затулиха лицето на свръзката ми.
Повече никога не го видях, нито чух за него.
Бяхме пътували двайсетина минути, когато шофьорът спря джипа на една полянка край
пътя.
— Подготви си паспорта и документите. Ще минем през няколко контролно-
пропускателни пункта. Понякога има постови, друг път не. Тук от известно време е
спокойно. Сложи това.
Той ми подаде тъмносиня бронежилетка с надпис „ПРЕСА" на гърдите. Шофьорът и
двамата мъже отзад облякоха бронежилетки, а той залепи на предното стъкло бяла квадратна