голяма. Реших, че за това са виновни коктейлите на Анкит с кокос, лайм и тайни съставки, докато не се изправих и не видях, че наистина беше необикновено голяма.
— Ама че грамадна глава вадиш — казах, докато се ръкувах с него. — Играл ли си
някога ръгби?
— Не — усмихна се той. — Представа си нямаш колко е трудно да си намериш каска по
мярка.
— Не, нямам — съгласих се. — Благодаря за кафето.
Тръгнах да си ходя. Все още се зазоряваше. Трябваше да стигна до стаята преди изгрев
слънце и да поспя още малко.
— Налага се да се явиш на контролния пункт — каза той. — И повярвай, много по-
безопасно е да отидеш точно след зазоряване, отколкото по всяко друго време, йаа.
Все още бях с бронежилетката с надпис „ПРЕСА". Той ме канеше като колега журналист.
Щом трябваше да отида, по-добре да е с компания. Стига сън.
— За кого работиш? — попитах.
— За „Шпигел" — отвърна той. — Сътруднича им на свободна практика де. А ти?
— Откога си тук?
— Достатъчно дълго, че да знам кога е най-безопасно да се явиш На контролния пункт.
— Имам ли време да се поизмия?
— Давай, ама бързо.
Изтичах горе в стаята си, съблякох се, взех студен душ, подсуших се и отново нахлузих
жилетката — всичко това за шест минути.
Слязох тичешком по стълбите, но заварих фоайето празно. Прозорците, грейнали от
зората, светеха също тъй силно като лампите в стаята — светлина без сенки.
Тих стържещ звук нарушаваше покоя. Градинарите вече работеха.
Пресякох залата и излязох на дългата и широка веранда точно над отворената рана на
тревясалите части около хотела — рана, която джунглата безспирно се мъчеше да излекува.
Няколко прислужници се бяха заловили здравата за работа — дялкаха, подрязваха и
пръскаха околността с хербицид: градският фронт във войната с природата.
Погледах ги, докато чаках Хорст. Чувах джунглата, чийто глас вятърът носеше:
„Дайте ни двайсет и пет години. Напуснете това място. Върнете се след двайсет и пет
години. Ще видите. Ще го изцерим от всичките му болки."
— Ще ми се неколцина от тези да работеха за мен — каза Хорст, когато дойде и застана
до мен. — Приятелката ми има ферма в Нормандия. Там е чудно и прочие, но има много
работа. Двама-трима от тези ще се оправят за нула време.
— Те са тамили — казах, докато ги гледах как сноват през грейналите от утринна роса
треви. — Тамилите са като ирландците. Навсякъде са. И в Нормандия ще откриеш работливи
тамили, ако се разтърсиш достатъчно упорито.
— Откъде знаеш, че са тамили? — попита подозрително Хорст. Обърнах се към него.
Исках още едно кафе.
— Те вършат мръсната работа — обясних.
— А, да бе, да — засмя се той.
Не беше смешно. Аз не се смеех. Той както се смееше, се намръщи.
— Ти за коя агенция каза, че работиш?
— Не съм казал.
— Много си потаен, а?
— Престрелките са за декорация. Истинската война винаги се е водила между нас, журналистите.
— За какво говориш? — попита нервно Хорст. — Само те попитах за кого работиш, нищо повече.
— Виж какво, ако се сприятеля с теб и попадна На новина, а после открия, че ти си ми я
откраднал, ще трябва да те издиря и да те пребия. А това е кофти работа.
Той присви очи и ме изгледа. Погледът му блесна.
— Ройтерс! — възкликна той. — Само на вас, гаднярите от „Ройтерс", новините ви се
свидят толкова!
Исках още едно кафе. Анкит изникна до лакътя ми с малка чаша с нещо.
— Реших, че може да имате нужда от подсилване, сър, простете ми нахалството — каза
Анкит. — Тази сутрин ви предстои да биете немилостив път.
Изпих чашата и открих, че беше шери, и то адски добро.
— Анкит, с теб току-що се сродихме — казах аз.
— Много добре, сър — отвърна овладяно Анкит.
— Ей, ти там — обърна се Хорст към Анкит. — Можеш ли да разузнаеш, ако обичаш, дали някой от тези приятелчета има разрешение за работа извън Шри Ланка?
Вдигнах ръка на Анкит да си замълчи.
— Хорст, ще тръгваме ли, преди мечките да са се събудили?
— Мечки ли? — Английското му произношение беше такова, че „беърс" по-скоро
прозвуча като „биърс", бири. — Няма мечки. Тигри са. Тамилските тигри. Те тия шибаняци
са пълни откачалки! Носят си самоубийствени капсули, в случай че ги хванат.
— Не думай.
— Не разбират, че с това поведение, като ей тъй се самоубиват, вдъхват на противника