разпитвам за Конканън всеки мъж и всяка жена, на които все още можех да имам доверие.
Обикалях комарджийски бърлоги, вертепи за опиум, барове с евтин алкохол, свърталища, където се пушеше хашиш, и кьошета, където играеха черно тото. Не научих кой знае какво, но
уличните гласове казваха, че Конканън върти търговия с хероин за „Скорпионите". Всички ги
наричаха Компанията на Скорпионите, а не банда, всички им признаваха статута на
пълноправна мафиотска организация.
Трябваше да докладвам на Санджай. Уговорката беше за два часа следобед в деня след
завръщането ми от Шри Ланка, независимо от датата.
Несъмнено Санджай бе очаквал да му докладвам по-рано. Нямаше да е в настроение. Но
това беше без значение. След смъртта на приятеля си Салман Санджай никога не беше в
добро настроение.
Паркирах мотора в редицата мотоциклети пред „Кей Си Колидж". Дадох на пазача
банкнота от сто рупии и го помолих да си отваря очите за опасни типове.
— Те са колежанчета — каза той на хинди. — Всичките са опасни. Кой ги знае какви ще
ги свършат?
— За по-опасни от колежанчетата.
— А, да. Схванах! — намигна ми той.
Извървях половината пряка до къщата на Санджай и позвъних. Отвори въоръжен
афгански страж, позна ме и ме въведе вътре.
Намерих Санджай в стаята за закуска в края на къщата. Редицата от прозорци гледаше
към занемарена градина, оградена от високи зидове. Санджай беше по пижама и тъмносин
халат с извезан монограм на джоба.
В стаята имаше само един стол и Санджай не стана от него.
— Добра работа — каза той, като ме изгледа от горе до долу. — Но пък и ти винаги си
си вършил добре работата, нали? Ще ти донесат парите за свършеното. Всичките ти неща са
изнесени от работилницата за паспорти, чакат те в червения куфар до входната врата. Остава
само да се сбогуваме. Тъй че сбогом.
— Как е била провалена мисията? Защо се прибрах по-рано? Той угаси цигарата, отпи
от чая, постави много внимателно
чашката върху чинийката и се отпусна в креслото.
— Знаеш ли защо се радвам, че си отиваш, Лин?
— Защото мислиш, че съм създаден за нещо по-добро?
Той се изсмя. Познавах го от години, но никога не бях чувал този смях — сигурно го
пазеше за специални сбогувания. После спря да се смее.
— Защото ти не си отборен играч и никога няма да станеш — каза мрачно. — Ти си
черна овца. Огледай се. Всеки принадлежи на нещо или на някого. А ти си единакът, дето се
цепи. Никъде не си свой. За никого не си свой. А сега и тук не си свой.
— Защото Лиса умря ли? Затова ли прати човек на летището?
— Както казах, ти не си отборен играч. Нямаше как да знаем как ще реагираш. Беше в
Мадрас, когато се случи.
— Кога научи за станалото?
— Пет минути след ченгетата, разбира се. Но ти вече беше заминал, а задачата бе твърде
важна, че да я прекратим.
— Пет минути?
— Ти никога не ползваш телефон и затова знаех, че е твърде вероятно така и да не
разбереш. Решението да го потулим, докато задачата бъде изпълнена, беше мое, да ти пращат
свръзка на всеки етап — също бе мое решение.
— Твое решение.
— Да. Ако не ти харесва, нали знаеш — винаги има възможността да ти се тегли една
майна.
— Не си ми казал, че приятелката ми е починала.
— Ти си този, дето поиска да я държиш вън от семейството. Твой беше изборът ние да
не се запознаем с нея, както по традиция познаваме майките, сестрите и жените на всички
братя в Компанията.
Погледнах го — толкова бях вбесен, че бях готов да се сбия с него. Сърцето ми думкаше
в ритъма на племенна музика. Питах се колко ли пъти водачи са оцелявали в убийствени
мигове като този, без дори да знаят, че самата Смърт е била подмамена да влезе в стаята под
фалшива тревога.
— Все още разполагаш с бледата сянка на закрилата ми — каза Санджай. — Попадаш
под нея, защото за мен няма да изглежда добре, ако убият бивш служител през първите две
седмици, след като е напуснал службата си при мен. Но часовникът тиктака. Не ме карай да
вдигам тази сянка от гърба ти по-рано. А сега се измитай оттук и ме остави да си доям
закуската на спокойствие.
Отворих вратата и се наканих да изляза, когато той пак заговори. Те вечно заговарят пак
— вечно искат последната дума да бъде тяхна, дори и когато вече са я казали.