Выбрать главу

— Когато си тръгна, говорихме с Вишну. Той ми каза кой е придружил Конканън при

Лиса.

— Кой?

— Бил е Ранджит — изрече безизразно Карла и взе цигарата си от Дидие.

— Твоят Ранджит?

— Законният ми съпруг — каза тя. — Като гледам, ще стана вдовица, преди да се

разведа.

Ранджит? Спомних си какъв страх го тресеше, когато отидох в офиса му да търся Карла.

Мислел си е, че знам. Затова толкова го е било страх.

— Сега къде е?

— Избягал е от града — отвърна Карла. — Звънях на всичките му приятели. Луди ги

направих, но никой не го е виждал от вчера вечерта. Секретарката му е резервирала полет до

Делхи. Откакто е кацнал там, е изчезнал безследно. Може да е навсякъде.

— Ще го намерим — каза Навин. — Твърде преуспял е, за да запази дълго дискретност.

Карла се разсмя.

— Прав си. Рано или късно ще се покаже да подиша малко мръсен въздух.

— Сега си почини, Лин, загадката е разкрита — додаде Дидие.

— Благодаря, Дидие. — Подадох обратно на Карла плоското й шише. — Не е разкрита, но поне знаем кой може да я разкрие.

— Точно така — заключи Карла. — А докато издирим Ранджит, да се съсредоточим

върху непосредствените задачи. Май пак си ял бой, Шантарам.

— Извинете, че се намесвам — обади се униформеният шофьор, — но мога ли да ви

предложа аптечката, сър?

— Рандъл, това ти ли си?

— Всъщност съм аз, господин Лин, сър. Мога ли да предложа аптечката, а може би също

освежителна кърпичка?

— Можеш, Рандъл — отвърнах. — Как така разкарваш този голям черен бар из Бомбай?

— Госпожица Карла ми предложи възможност да й служа. — Рандъл подаде през

седалката аптечката за първа помощ.

— Престани, Рандъл! — разсмя се Карла. — В тази кола не се служи, а само се

предлагат питиета и първа помощ.

Погледнах я. Тя сви рамене, отвинти капачката на шишенцето си, изля малко водка върху

марлен тампон и пак ми го подаде.

— Пий, Шантарам.

— Слушам и изпълнявам, госпожице Карла — усмихнах се аз, впечатлен от

постижението й да примами бармана на хотел „Махеш".

Тя почисти умело раните по лицето, главата и китките ми, защото и преди бе почиствала

рани. Един от най-добрите й приятели от времето на Кадербай беше секундант на боксов

ринг и поддържаше бойците във форма. Той я бе научил на всичко, което знаеше, и тя самата

бе станала добър секундант.

— Накъде да карам, госпожице Карла? — попита Рандъл. — Макар и цел на пътуването

да е самото пътуване, разбира се.

— Ти къде искаш да отидеш? — попита ме засмяно Карла.

Къде исках да отида? Исках да се сбогувам с Лиса заедно с приятелите си и да оставя

клона на тъгата да се откърши. Новината, че Ранджит е дал хапчетата на Лиса, ми даваше

краткия миг покой, от който имах нужда, за да си взема сбогом.

— Има нещо, което бих искал да направя и искам вие да дойдете с мен, ако нямате нищо

против.

"Да", „става", „разбира се" — съгласиха се те, без никой да ме попита какво е.

— Дидие, смяташ ли, че можем да събудим твоя приятел Тито? — Доколкото знам, Тито

никога не спи — отвърна Дидие. — Или

поне никой никога не го е виждал да спи. — Добре. Да тръгваме.

Дидие упъти Рандъл да кара към рибарската колония зад пазара Колаба. Паркирахме до

редица килнати ръчни колички и залъкатушихме из тъмните улички да търсим Тито, който

четеше Джералд Даръл на светлината на керосинов фенер. Чувствал се самотен, каза той, и

затова поиска да му платим във време — десет процента от два часа. Изпушихме с него един

джойнт, поговорихме си за книги, а после си взех нещата.

— А сега къде отиваме, сър? — попита Рандъл, когато всички се качихме в колата.

— Сградата на „Еър Индия" — отвърнах. — На небесно погребение.

ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

НОЩНИЯТ ПАЗАЧ МЕ ПОМНЕШЕ, прие малко пари и ни изпрати на покрива на

пустата сграда на „Еър Индия". Червеният стрелец се въртеше бавно. Нощта бе ясна, звездният хоризонт се ширеше над морето. Вълните под него изглеждаха крехки, отвисоко в

небето пенливите им гребени приличаха на ивици водорасли.

Докато приятелите ми се възхищаваха на стрелеца и гледката, аз се заех да построя

малка клада. Навий ми помогна да съберем тухли и счупени плочки от просторния бетонен

покрив. Застлахме основата с плочки и издигнахме около нея малко огнище от тухли и