камъни.
Бях взел от пазача един вестник и взех да мачкам страниците на малки твърди топки.
Щом подготвих огъня, извадих кутията със спомени на Лиса, която Тито бе пазил.
Детската играчка с пружина представляваше синя птица, прикрепена към едно
устройство с дупки за пръстите, подобно на ножици. Затворих ножиците, птицата помръдна
с глава и запя. Беше на Лиса. Имаше я от малка. Дадох я на Карла.
Жълта цилиндрична кутийка с месингови накрайници, в която бяха всичките ми стари
сребърни пръстени. Бях я дал на Лиса да я ползва за преспапие. Нея дадох на Навин.
Камъчета, жълъди, мидени черупки, талисмани и монети в синя кадифена кутийка за
бижута, която дадох на Дидие.
Накъсах снимките и ги пуснах върху малката клада заедно с всичко, което можеше да
гори, включително конопените сандали и самата кутия с надпис „ЕТО ЗАЩО", разкъсана на
парченца. Тънкото й сребристо шалче падна последно върху купчината, усуквайки се и
навивайки се като змия.
Запалих хартиените топки най-отдолу и огънят се разгоря. Дидие му помогна, като
плисна малко от плоското си шише. Същото направи и Карла. Навин раздуха пламъците с
парче плочка.
Карла ме хвана за ръка и ме заведе на края на покрива, откъдето се виждаше морето.
— Ранджит — изрекох тихо.
— Ранджит — повтори тихо тя.
— Ранджит — изръмжах.
— Ранджит — изръмжа и тя.
— Крепиш ли се?
— Добре съм. Имам си други грижи. Ти добре ли си?
— Ранджит — процедих през зъби.
— Винаги я е харесвал — каза Карла. — Бях толкова заета да го тикам под
прожекторите, че не забелязах колко са се сближили.
— Твърдиш, че Ранджит си е падал по Лиса?
— Не знам. Може би. Никога нищо не съм го питала за сексуалния му живот, а той нищо
не ми казваше. Може да е било само заради това, че ние я харесвахме толкова много. Той
винаги се състезава с конкуренцията. Но както е с всички, които се силят толкова, станеше
ли напечено, на него вече не му стискаше.
— Какво значи това?
— Един ден, когато го намерим, ще ти кажа. Моите проблеми с Ранджит сега не са
толкова важни и те нямаха нищо общо с Лиса. Неговият проблем бе страхът от успеха. Среща
се учудващо често! Би трябвало да си има име.
— Амбициозна умора? — предложих.
— Харесва ми. — засмя се тихо тя. — Според теб какво е правил Ранджит с Лиса онази
нощ?
— С рохипнол упояват жертвите, преди да ги изнасилят, но има хора, които обичат да го
вземат, когато са заедно, защото им е приятно. Значи или Ранджит е изнасилван и нещата са
се объркали, или помежду им е имало нещо, което се е объркало. Само че аз не мисля да са
били толкова близки, тя само харесваше политиката му.
— Политиката му? — засмя се на себе си Карла.
— Кое е смешното?
— Един ден ще ти обясня. Шантарам, как мина днес в кафеза с Дилип Светкавицата?
— Както обикновено. По късата процедура.
— Лошите ченгета хич не ги бива за свещеници — каза тя. — Само те изповядват без
никакво опрощение.
— А при теб как е, тънка-крехка?
— Добре съм. Синините ми са като Роршахов тест[76]. Едната прилича на два любещи се
делфина. Обаче може само така да ми се привижда на мен, нали знаеш.
Исках да видя тази синина. Исках да я целуна. Исках да пребия мъжа, който й я бе
нанесъл.
— Колата и Рандъл. Апартаментът ти в „Тадж". Всичко това струва пари — казах. —
Имам малко скътани, сто и петдесет хиляди долара. Мога да те скрия някъде на сигурно
място — с колата, Рандъл и всичко останало, което ти трябва. Докато Ранджит е на свобода, трябва да се пазиш.
— Слушай — каза тя. — Казах ти, че във вестника на Ранджит работех с икономисти и
аналитици. Поспечелих пари и заделих малко.
— Да, но…
— Две години се занимавах с това, прилагах най-добрите съвети, които можеха да се
платят с парите на шефа, и похарчих доста от парите на шефа.
Спомних си мотоциклетния разговор и как я съветвах да спести пари и да ги вложи като
първа вноска за къща. А тя през цялото време е работила с професионални икономисти и
анализатори на фондовата борса и нищо не каза. Дори се държа мило с мен.
— Играла си на борсата?
— Не… точно.
— А тогава какво… точно?
— Манипулирах я.
— Манипулираше я?