— Малко.
— Колко малко?
— Спекулирах, като използвах делегиран вот да приложа натиск върху теоретичната
стойност на всички дялове на Ранджит в телекомуникациите, в енергийния, застрахователния и транспортния сектор. Създадох таен блок от купувачи — за шестнайсет
минути — и го закрих.
— Блок от купувачи?
— Да, за шестнайсет минути се побърках да купувам с шестима души на шест телефона.
— И после какво?
— Прехвърлих акциите в избрани независими компании, в които вече бях купила
преференциалната акция.
— Какво?
— Измамих пазара няколко пъти. Нищо особено. Припечелих и си вдигнах чукалата.
— И колко спечели?
— Три милиона.
— Рупии?
— Долари.
— Спечелила си три милиона долара на борсата?
— По-точно, поприбрах ги оттук-оттам. Не е чак толкова трудно, ако за начало си
червив с пари, както беше в моя случай, след като имах право да се разпореждам с акциите
на Ранджит. И затова за парите няма проблем. Държани в четири различни сметки. Нямам
нужда от парите на Ранджит, нито от твоите, Лин. Нужна ми е твоята помощ.
— Три милиона? А аз те уговарях да…
— … стана бомбайска съпруга в Лондон — довърши тя вместо мен. — Беше страхотно.
Наистина! И…
— Чакай. Каза, че ти е нужна моята помощ?
— Един мой стар враг отново е в града — каза тя. — Мадам Жу.
— Мразя тази жена, а съм се срещал с нея само веднъж.
— Омразата е само килимчето пред вратата — каза Карла. — От злобата си към тази
жена мога да построя цяло имение.
Мадам Жу търгуваше с влияние и в продължение на повече от десетилетие изкопчваше
тайни от влиятелните клиенти в своя бордей, Двореца на щастието. Когато тя завлече Лиса в
своя лабиринт от мръсни чаршафи, Карла измъкна Лиса оттам, заля Двореца на щастието с
бензин и го изпепели до основи.
— Пуснала е вестта, че ме търси. И този път не са само близнаците.
Познавах близнаците — телохранители и неразделни спътници на Мадам Жу. Когато ги
видях за последно, кръвта им изтичаше, защото губех един много мръсен бой срещу тях, и
Дидие ги простреля.
— И близнаците мразя, а съм ги срещал само веднъж заедно.
— Този път — продължи Карла, загледана в нощта — си е довела и лични козметици.
Специалисти по заливането с киселина.
Една от услугите, предлагани за разплата през онези години, беше заливането с
киселина. Макар обикновено само да се ограничаваха до така наречените „изгаряния на
честта", заливачите с киселина се наемаха и на повече от това, стига да им предложеха добра
цена.
— Кога се е върнала в Бомбай?
— Преди два дни. Разбрала е отнякъде за смъртта на Лиса. Тя знае, че изгорих двореца й
заради Лиса. Иска да ме погледне в очите и да се изсмее, а след това да ме изгори.
Звездите скитаха по тъмните си пасища. Първите лъчи на зората притискаха и
смачкваха сенките. Бледата светлина започна да буди вълните, огрявайки ярко гребените им
— нажежени игриви тюлени.
Бавно извърнах глава, за да погледам профила на Карла, докато сърцето й разговаря с
морето.
Беше уплашена, дни наред вече. Бе открила нашата нежна мъртва приятелка, бяха я
пребивали полицаите, бе се разделила окончателно с Ранджит — по каквато и да е причина, хората на мадам Жу я издирваха, а после научи, че тъкмо Ранджит е бил накрая с Лиса.
Тя бе най-храброто момиче, което познавах, а аз, затънал в загуба и вина, не съм бил до
нея, когато е имала нужда от мен — и където ми беше мястото.
— Карла, аз…
— Е, ще го правим ли? — попита Дидие откъм малкото огнище. — Готови сме.
Дидие и Навин бяха поддържали огъня добре. Фината изстинала пепел, която бяха
разсипали настрани, стигаше всеки да гребне по шепа.
Отидохме на един от ъглите, обърнат към открито море, и разпръснахме тези малки
прашинки пепел от нея там, на мястото, където тя би избрала да разпръсне моята пепел.
— Сбогом и здравей, прекрасна душа — изрече Карла, докато пепелта струеше през
пръстите ни. — Дано се завърнеш за по-дълъг и по-щастлив живот.
Пратихме мисли за нея подир вятъра и пепелта. Толкова бях вбесен на Съдбата, че не
можех да заплача.
— Е, по-добре да се махаме оттук — подкани ни Навин, докато разчистваше
импровизираното огнище. — Скоро ще дойдат чистачите.