Бях прекарал в планината три нощи на изтощение и сънна отпадналост след три дни, изпълнени с тежък труд.
— Но…
— Знам, знам, ти искаш Големите отговори на Големите въпроси. Откъде идем? Какво
сме? Къде отиваме? Има ли животът цел и предназначение? Дали сме свободни, или всичко
за нас е предопределено от божествен замисъл. И до тях ще стигнем, колкото и да са
досадни.
— Досадни ли са, Идрис, или неразрешими?
— Големите въпроси имат само дребни отговори, а Големите отговори могат да бъдат
открити само чрез дребни въпроси. Но първо ни трябва малко отпускане.
— Почивка и съвземане?
— Не, възстановяване и пречистване.
— Пречистване ли? — вдигнах вежда аз.
— Пречистване — повтори той. — Дълг на всяко човешко същество е да помага на
другите да се пречистят — винаги когато между тях възниква лично общуване от духовен
характер. Ти ще помогнеш на мен, а аз — на теб.
— Не съм духовен човек — казах.
— Духовен човек си. Доказва го самият факт, че водим този разговор, макар да нямаш
очи да го видиш.
— Добре. Но ако клубът ме приеме, трябва да преразгледате критериите за членство.
Седяхме в ъгъла на белокаменното плато с изглед право към най-високите дървета в
долината. Кухнята ни се падаше вляво, а основната площ — зад нас. Беше късен следобед.
Птички пееха и прехвърчаха от клон на клон, суетяха се и се щураха сред листака.
— Търсиш бягство в хумора — отбеляза той.
— Всъщност просто се опитвам да не губя форма. Познаваш Карла, знаеш я колко обича
да вдига летвата.
— Не, ти постоянно бягаш — освен от тази жена. Бягаш от всичко, дори от мен — само
не и от нея. Ако тя не бе тук, щеше да избягаш и от Бомбай. Тичаш дори когато стоиш на едно
място. От какво се боиш?
От какво се боях ли? Я да видим. Да започнем от смърт в затвора. Казах му, но това не
мина пред него.
— Не се боиш от това — посочи ме той с чилума. — Щеше ли да се боиш, ако нещо се
случеше с Карла?
— О, да. Разбира се!
— Това имам предвид. Другото са неща, които вече знаеш и можеш да преодолееш, ако
желаеш. Но Карла и семейството ти — там живеят истинските ти страхове, нали?
— Какво искаш да кажеш?
Той се облегна отново назад и се усмихна доволно.
— Искам да кажа, че носиш страха вътре в себе си, Лин. А страхът трябва да е извън нас.
Понякога само трябва да прескочи в нас, когато е нужно. През другото време сме създадени
от природата и културата така, че да процъфтяваме в мир, защото е много трудно да
поддържаш връзка с божественото, когато живееш в страх.
— Което значи?
— Че трябва да се пречистиш.
— Ами ако ми харесва да съм непречистен? Ако смятам непречистената част от мен за
най-хубавата? Или вече е невъзможно да се пречистя? Има ли правила за тази процедура?
Той се разсмя.
— Може и да си прав — усмихна се. — Тази част от теб може и да е най-хубавата. Но
няма как да го знаеш, освен ако не се подчиниш на пречистването.
— Да се подчиня!
— Да се подчиниш.
— Виж, Идрис, когато твърденията навлязат в територията на религиозните култове, непречистената част от мен ме сграбчва и ме издърпва оттам.
— Нека го кажа така. — Идрис се облегна на шезлонга си. — Да допуснем, че познаваш
някого, доста добре го познаваш и той ти е симпатичен с някои неща, но този човек само
взема и никога не дава. Следиш ли ми мисълта?
— Да.
— Така. Да кажем, че той не е добронамерен към онези, които не са му най-близки, никога не се колебае да се възползва от чуждите успехи, таланти или средства, винаги мисли
само за себе си и нищо не дава в замяна. Дотук схващаш ли?
— Този го познавам — усмихнах се. — Давай нататък.
— Е, в този случай твой дълг като по-пречистен човек е да говориш и да се опиташ да
промениш вредното му поведение. Но това може да се случи само ако другият се подчини на
съветите ти. Ако е твърде горделив или твърде непречистен, ти не можеш да изпълниш дълга
си с него и ще трябва да го направиш с другиго, някой по-възприемчив.
— Добре, това го разбирам. Но, Идрис, аз не бих го нарекъл подчинение — бих казал, че
някой е откликнал насреща ми.
— И си прав — то е и двете. То е и общност на интересите, съгласие, свободен диалог, но нищо от това не е възможно без проявата на известна покорност от страна на всеки