участник. Цивилизацията — това е покорност в името на добра кауза. Смирението е врата
към покорността, а покорността — към пречистването. Разбираш ли?
— Аз… разбирам те… засега.
— Слава на небесата! — въздъхна той, отпусна се и ръцете му паднаха в скута. —
Представа си нямаш колко хора ме принуждават да го повтарям пак и пак, с пример след
пример, само за да ги отърва за момент от шибаната им горделивост или шибаните им
предразсъдъци, мамка му!
За първи път го чувах да псува. Той забеляза смаяния ми поглед.
— Налага ми се от време на време да псувам, да говоря глупости и да викам, няма как —
иначе ще откача, ебати!
— Разбирам…
— Не знам тантристите как го правят с всичките тия физически покаяния, саможертви
и изтощителни ритуали всеки божи ден, цял живот. На нас, учителите, в сравнение с тях ни е
широко около врата. Обаче от време на време и ние изперкваме, защото да се държим
любезно с всички, е адски тежко, ебати! Я го запали тоя проклет чилум, ако обичаш. Та, за
какво говорехме?
— За грешките на Кадербай — отвърнах, докато разпалвах чилума.
Той запуши, изпускайки кълбета дим, улови струята и погледът му заплава в моя.
— Кажи ми какво знаеш за развитието към усложнение — каза, вперил очи в мен.
— Кадербай казваше, че ако направим снимка на Вселената на всеки милиард години
назад чак до Големия взрив, ще видим, че тя непрекъснато се усложнява. И този феномен, постоянното развитие към усложнение от Големия взрив досега, е неотменна определяща
характеристика на Вселената като цяло. Поради което, ако развитието към усложнение е
характерно за цялата история на Вселената…
— … значи е доста добър кандидат при дефинирането на доброто и злото като
обективни същности, следователно и универсално приемливи — довърши Идрис вместо
мен. — Всичко, което се стреми към усложнение, е добро. Всичко, което противостои на
усложнението, е зло.
— И бързият морален тест се състои в това да си зададеш въпроса: Ако всички по света
правеха това, което аз правя или мисля да направя, това ще спомогне ли да постигнем по-
голяма сложност, или ще попречи?
— Отлично! — Идрис издуха дима през зъби. — Добър ученик си. Нека ти задам един
въпрос. Какво е сложността?
— Извинете, сър…
— Идрис. Казвам се Идрис.
— Идрис, може ли да попитам нещо?
— Разбира се.
— Концепцията за доброто и злото действително ли е необходима?
— Разбира се.
— Добре. Какво казваш тогава на хората, които твърдят, че доброто и злото са културно
обособени произволни конструкти?
— Имам особено простичък отговор. — Той доволно изпусна струйка дим. — Пращам
ги да вървят на майната си.
— Това ли е твоят отговор?
— Без съмнение. Питам те, ти би ли наел човек, който не вярва в съществуването на
доброто и злото, да гледа детето ти или възрастния ти дядо?
— С цялото ми уважение, Идрис — разсмях се, — това е опит за културно отклонение, но не отговор. Доброто и злото произволни ли са, или не?
Той се приведе към мен.
— Тъй като ние имаме своя участ и това е безспорно, нашият път е нравствен път.
Разбирането кое е добро и кое зло, както и разликата между тях, е необходима крачка за нас
да приемем ролята на пазители на собствената си участ. Ние сме млад вид и приемането на
собствената ни участ е голяма крачка. Та ние сме се самоосъзнали едва вчера.
— Не го разбирам съвсем — казах и вдигнах поглед от записките си. — Да мислим за
нещата в категориите добро и зло, това ли се изисква на този етап от духовната еволюция?
— Ако на света нямаше добро и зло, защо тогава са ни закони? — Той пак се облегна
назад. — И какво са законите, ако не наши непохватни и непрестанно развиващи се опити да
установим кое е зло, доколкото не сме в състояние да установим кое е добро?
— Все още не схващам. Дано проявиш търпение с мен, но според думите ти ние лесно
бихме могли да заместим доброто и злото с някакви други термини като правилно и
неправилно или положително и отрицателно. И може би ще е по-добре, ако го направим.
— А, разбрах. Имаш предвид семантичната страна на понятията. Мислех, че говориш за
културната им обозначеност.
— Мда.
— Много добре. На това равнище понятията добро и зло са нужни, защото са свързани с