божественото.
— А ако хората не вярват в божественото?
— Пращам ги да вървят на майната си. Не мога да си губя времето с атеисти. На тях им
липсва интелектуална опора.
— Сериозно?
— То се знае. Фактът, че светлината притежава и физични, и метафизични
характеристики означава, че е глупаво да отхвърляш метафизиката. А и липсата на съмнение
е интелектуален недостатък. Питай всеки учен или светец. Съмнението е парашутът на
агностиците[77]. Затова агностиците се приземяват по-меко от атеистите, когато
божественото им заговори.
— Божественото говори?
— Всеки ден, на всекиго, чрез душата.
— Добре — казах аз, още по-объркан, отколкото когато зададох въпроса. — Може би
това ще го прибера в папката с въпросите за по-нататък. Извинявай, че ти досадих.
— Стига си се извинявал. Помолих те да дадеш определение на сложността.
— Е, Кадербай така и не се остави да го притисна по този въпрос. Питал съм го няколко
пъти, но той все се изплъзваше.
— А ти какво мислиш?
Какво мислех аз ли? Аз исках да бъда с Карла. Исках да зная, че нищо не я застрашава. И
щом се налагаше да стоя в планината, исках да слушам учителя, а не да говоря. След три дни
разговори бях научил, че от крепостта на ума му бягството бе невъзможно.
Пийнах вода, оставих внимателно чашата на масата до нас и хвърлих ръкавица на
психическата арена.
— Първоначално започнах с мисълта, че сложността е присъща на сложно устроените
неща. Колкото по-сложно е устроено едно нещо, толкова по-голяма сложност притежава то.
Мозъкът е по-сложен от дървото, дървото е по-сложно от камъка, а камъкът е по-сложен от
празнотата. Така е. Обаче…
— Обаче?
— Обаче колкото повече размишлявам за сложността, толкова повече се замислям над
две неща — живота и волята.
— Как стигна до тях?
— Представих си много по-развита и напреднала извънземна раса, пътуваща из космоса.
Запитах се какво ли биха търсили те. Наличието на живот на дадено място според мен много
би ги заинтересувало. Помислих, че ще са запленени от наличието на напълно развита воля.
— Доста добре — каза Идрис. — Ще се радвам да ти кажа нещо повече за това.
Приготви ми още един чилум. Ей, Силвано!
Силвано, неизменният спътник на светеца, пресече белокаменното плато и дойде при
нас.
— Джи?
— Моля те, не пускай никого да ни безпокои. И хапни нещо. Пак прескочи обяда. Как
може така бе? Още малко и ще вземеш главата да си бръснеш! Я не се прави на по-голям
светия и от шибания светец!
— Джи! — разсмя се Силвано и отстъпвайки назад, улови погледа ми.
Откакто се бях върнал в планината, Силвано почти неотстъпно ме придружаваше.
Винаги беше готов да помогне и винаги бе в добро настроение. Навъсеното му изражение
явно бе плод само на закрилническата му обич към Идрис. По всяко друго време — и денем, и нощем — той бе добра и весела душа и се чувстваше като у дома си.
— Сложността — подзе отново Идрис, когато Силвано се отдалечи — е степента на
усъвършенстване в изразяването на група положителни характеристики.
— Моля? Я пак…
— Едно нещо е сложно, когато изразява група положителни характеристики.
— Положителни характеристики?
— Множеството от положителни характеристики включва живота, съзнанието, свободата, близостта, творчеството, справедливостта и много други.
— А откъде идват тези положителни характеристики? Кой е съставил списъка?
— Те са всепризнати и твоята по-развита и по-напреднала извънземна цивилизация
също щеше да ги разпознае, убеден съм. Ще разбереш защо тези характеристики са
положителни, ако разгледаш техните противоположности, — смърт, несвяст, робство, враждебност, разруха, неправда. Разбираш какво говоря, нали? Тези положителни
характеристики са всеобщи.
— Добре, да приемем, че съществува едно множество от положителни характеристики.
Но как ги измерваме? И кой ги измерва? Как решаваме кое е повече и кое е по-малко
положително, Идрис?
Един черен котарак дойде при нас и изви гръбнак. Здравей, Среднощ. Как попадна тук?
Котаракът скочи в скута ми, изпита — или наказа — търпението ми с нокти и заспа.
— Има два подхода към хората на Земята — отвърна Идрис, загледан към дърветата, пулсиращи от птици. — Съгласно единия ние сме само космически инцидент, случайност, извадили сме късмет просто да надживеем истинските господари на земята, динозаврите, след измирането им през юрата. В тази концепция ние сме съвсем сами, защото е малко