— Каква ти е дилемата, Джасвант?
— В тоя кашон трябваше да има фазерен пистолет — обясни той. Гледаше ме унесено, а
ръцете му все тъй ровеха из стиропорната опаковка. — А, ей го!
Той извади пистолета играчка от кашона, но ликуването му бързо стихна.
— Всичко е сбъркано! Фотонният излъчвател не е където трябва и отражателен щит
липсва! В днешно време на никого да нямаш вяра!
— Това е играчка, Джасвант.
— Копие е — поправи ме той. — И то неточно!
— Копие на играчка, Джасвант.
— Ти не разбираш. Имам един приятел парс и той каза, че може да ми направи
истински, стига да имам идеално копие на оригинала. Но няма как да работи с тоя боклук.
Нали е парс!
Той се втренчи в мен, мъката го изгаряше. Мъката изгаря винаги, дори и когато е
неуместна.
— Моля те, Джасвант, недей да си правиш лазерен пистолет.
— Фазерен — поправи ме той. — И на тебе ще ти е от полза. Хора влизат и излизат от
твоя апартамент денонощно, все едно е Бъкингамската гара.
— Само хора, които имат ключ.
— Е, в момента и двамата притежатели на ключ са там. Заварих Навин в креслото до
бюрото, което купих от трофейния
магазин на долния етаж. Свиреше на китарата ми, и то по-добре от мен — но от мен
всеки свиреше по-добре. Погледнах в спалнята и видях Дидие проснат на леглото ми, събул
елегантните си италиански обувки на пода и пъхнал връзките вътре. Махна за поздрав.
— Хубаво свириш, Навин — казах и се стоварих в едно кресло.
— Хубава китара — отвърна Навин, свирейки популярна балада от Гоа.
— Заварих я да се търкаля преднамерено в музикалния магазин долу.
— Там не е място за китара като нея — отвърна той и премина на Comfortably Numb на
„Пинк Флойд". — Тя е луда любовна китара и иска превъзходна поддръжка, като Дива.
— Как е положението с Дива?
— Зле — отвърна той, без да спира да свири. — Затова се подлагам на китарна терапия.
— Тази сутрин се разбрахме с Джони Пурата. Един бихарски[87] род се изнесъл и е
опразнил шест къщи. Запазили са две колиби на няколко крачки от къщата на Джони — една
за нея и една за теб.
— Точно навреме! — Навин остави китарата.
— Май си прав. Днес поразпитах из „Форт" — баща й е загазил сериозно. При
букмейкърите залозите са 50 към 1, че ще го убият. Говорят за него все едно вече е труп.
Споменават и Дива, обсъждат какво би могла да знае за злополучните сделки на баща си и за
това къде са парите.
— Тъй е то! — съгласи се Дидие, скочи изненадващо пъргаво от леглото и притича до
малкия хладилник. Беше ми го купил за подарък по повод нанасянето ми. Напълни го с бира, а за себе си сложи бутилка бренди на нощната масичка. Подхвърли по една бира на мен и
Навин и пак удобно се настани на леглото ми.
— Аз също разпитах — каза. — Бащата на Дива са го погнали поне две групировки —
безмилостни, но пък с дълбоки връзки с полицията.
— Прав си — потвърди Навин.
— Едната всъщност е самата полиция — продължи Дидие. — Мисля, че е нещо,
свързано с полицейския пенсионен фонд. Явно си е създал цяла монголска орда от врагове!
На негово място щях да се изпаря от Бомбай и да се преместя на незнаен остров. Няма
съмнение, че може да си купи един такъв.
— Не познавам по-твърдоглав човек от него — изръмжа Навин. — Ще чакал всичко да
мине. Имал желязна охрана. Добре де, той денонощно е ограден от оръжие, вярно, но… в
имението му охраната е поета от две различни бригади — полицейска и частна. Никой там, струва ми се, не гори от желание да поеме куршума, предназначен за най-богатия мошеник в
Бомбай. Някои от тия момчета живеят в бордеи и се надяват да преместят семействата си в
едностайни апартаменти, големи колкото неговата тоалетна. Ако заповядат на ченгетата да
се оттеглят, частната армия сигурно сама ще избяга. Опитвах се да му кажа, ама той не
слуша.
— Все пак те е слушал — каза Дидие. — Поверил е дъщеря си на теб.
— Вчера ме нарече „сине" — съобщи Навин. — Шантава работа! Та аз почти не го
познавам.
Той отиде до прозорците със спуснати капаци, отвори единия и неоновите светлини на
кино „Метро" обляха лицето му в руменина.
— Дръж, вика, дъщеря ми близо до сърцето си и се грижи нищо да не я застрашава — да
е с теб, далече от мен, сине мой.
— Това е значителна отговорност — отбеляза Дидие замислено.