Поех назад към Сасун Док и железарската работилница на Викрант и поднесох на
прочутия майстор на ножове двете половини на сабята, завещана ми от Кадербай.
Системата за пазарлък на Викрант започваше с най-евтиното решение — с цел да ти го
пробута и после да обясни фаталния недостатък, който съдържа. Това, разбира се, водеше
към малко по-скъпо решение, пробутването му и изтъкване на следващия фатален
недостатък и после поредният избор с поредния фатален недостатък…
Години наред се опитвах да го накарам да почва с най-скъпото предложение, без
никакви фатални недостатъци, но за беда това беше неосъществимо.
— Викрант, пак ли трябва да минаваме през целия пазарлък? Не може ли още сега да ми
предложиш скъпата сделка? Въобще не ми пука колко ще струва, сериозно! И направо ми
къса нервите, човече.
— Както с всичко в живота, има правилно и грешно късане на нерви — отвърна
ножарят.
— А?
— Точно така! Мен например занаятът ме задължава да късам нерви. То, късането на
нерви, си върви с него. Обаче ти… Ти късаш нерви без всякаква причина.
— Не е вярно!
— Даже в момента, докато разговаряме, ми късаш нервите.
— Майната ти, Викрант! Ще я оправим ли сабята, или не?
Той оглежда дълго време оръжието, като се мъчеше да потисне усмивката си.
— Ще я оправя — каза той. — Но само ако я поправя както аз си знам. Дръжката
притежава фатален недостатък. Треторазрядна поправка.
— Отлично, давай.
— Не — възрази той, вдигнал сабята в дланите си. — Това ти трябва да го разбереш. Ако
я поправя по моя тертип, тя никога повече няма да се счупи и ще се съюзи с Времето, обаче
вече няма да е същата сабя, с която прадедите на Кадербай са влизали в бой. Ще изглежда
другояче и ще я усещаш другояче. Душата й ще е друга.
— Ясно.
— Историята ли искаш да запазиш — попита майсторът на ножове и пусна усмивка, —
или искаш историята да те запази?
— Майтапчия си ти, Викрант. Искам сабята да оцелее дълго. Тя бе поверена на мен и не
мога да бъда сигурен, че ако пак се счупи, онзи след мен ще я поправи. Така че давай с
луксозната поправка, Викрант. Направи я така, че да е вечна, преобрази я, но я дръж скрита, докато не я завършиш, а? Това ми навява тъга.
— Кое сабята или че са ти я поверили?
— И двете.
— Тик, Шантарам.
— Добре. И ти благодаря за думите за Лиса, които ми предаде по Дидие. Значеха много
за мен.
— Добро момиче беше — въздъхна той и ми махна за довиждане. — Отишла е на по-
хубаво място, човече.
— На по-хубаво място — усмихнах се и ми се стори странно, че не мога да си представя
живот, хубав като този, който живеем.
Избягвах по-хубавите места и през целия дълъг ден чак до късно вечерта обикалях
валутните дилъри и чейнчаджиите от фонтана „Флора" през „Нариман Пойнт" чак до
мангровите гори на залива Колаба Бек Бей. Наострях уши за гангстерските клюки, които се
разнасяха нагоре-надолу из района по „развален телефон", отбелязвах си всички курсове и
оценки на чейнчаджиите, сравнявах ги с бележките на Дидие, разузнавах кои са главните
хищници, в кои ресторанти сме добре дошли и в кои не ни допускат, колко често ченгетата
искат пари, на кои мъже може да се има доверие, на кои момичета — не може, кои магазини
бяха прикритие за друг бизнес и колко струва всеки квадратен метър от тротоара в Колаба, на
който се въртяха сделки на черно.
Престъпните дела са доходни, разбира се, иначе никой нямаше да ги върши.
Престъпните дела обикновено носят по-бързи, ако не и по-високи доходи от Уолстрийт. Но
Уолстрийт има на своя страна ченгетата. И ченгетата бяха последната ми спирка, преди да
отида в бордея да навестя Дива и Навин.
Щом влязох в кабинета на Дилип Светкавицата, той направи жест към един стол.
— Недей да сядаш на шибания стол — каза. — И какво искаш бе, мамицата ти?
Оглеждаше ме — спомняше си как ме беше пребил последния път, и се надяваше да
куцам.
— Светкавица-джи — подзех любезно аз, — искам само да разбера Дали сега, когато
вече действам на своя глава, мога да ви подкупам, или трябва да ходя при помощник-
инспектор Патил. Надявам се да сте вие, защото помощник-инспекторът понякога е страшен
Досадник. Само че, ако му го кажете това, ще отричам.