девет години.
Свободата, щастието, справедливостта, дори любовта са части от едно цяло: от
вътрешния покой. Първия път, когато насила, внушавайки страх някому, изтръгнах пари за
дрога, аз престъпих черта, която сам бях прокарал в пръстта на своя живот. Но когато Карла
се нанесе в хотел „Амритсар", лопатата падна от ръката ми и престанах да разкопавам
гробовете на вината, поне за известно време. Почти всеки ден закусвахме, обядвахме и
вечеряхме заедно. Занимавахме се с делата си поотделно, но се събирахме при всяка
възможност.
Когато бяхме свободни, обикаляхме с мотора из целия Островен град. Ако беше в
настроение, Карла караше сама колата си, а Рандъл си пийваше сода на задната седалка.
Гледахме филми, гостувахме на приятели, ходихме на няколко партита.
Но след всяка вечер заедно, след всяка вечер, която прекарвахме двамата, тя се
прибираше сама в бедуинската си обител и заключваше всички онези ключалки, които сам
бях сложил по вратите.
Подлудяваше ме, разбира се, но по най-прекрасния начин. Всеки гледа различно на тези
неща, знам, но за мен е важно не продължителността на очакването, а неговото качество.
Всеки ден да бъда часове наред сам с Карла, за мен бе разкошно очакване.
Случваше се обаче, в цялото това разкошно очакване, да мисля как да пробия дупка в
стената на стаята си. Мисълта, че всяка нощ съм само на метър от нея зад една обща стена, изпитваше докрай търпението ми и го натягаше като струна. Черният пазар допълнително
вливаше напрежение в мен.
„Престъплението е демон — каза веднъж Дидие, — а адреналинът е неговият любим
наркотик." Всяко престъпление — дори дребно нарушение като валутна обмяна на черно —
върви с известно количество адреналин. Хората, с които въртиш бизнес, са поне малко
опасни, ченгетата — не само малко и всяко престъпление си има свой собствен вид плячка и
хищници.
Да обмениш валута на черно в онези години едва ли не беше законно в Южен Бомбай, всяка втора будка за цигари в Колаба открито го правеше. В Южен Бомбай имаше двеста и
десет будки за цигари, всички лицензирани от общинските власти и от Компанията на
Санджай. Аз въртях четиринайсет от тях — купените от Дидие — с позволението на
Санджай. Принципно този занаят не беше опасен, но престъпниците по дефиниция са
непредвидими до смърт.
Никога не вземах Карла на моите обиколки. Правех една между закуската и обяда, една
следобедна и накрая една късна вечерна проверка на будките преди лягане. За шефа е важно
да го виждат.
Заниманието с престъпни дела изисква сътрудничество в усъвършенствана степен, обикновено платено, и ясно определени Роли и правила. Парите осигурявах аз, Компанията
на Санджай разпределяше ролите и налагаше правилата.
Ала всеки уличен чейнчаджия има и гордост. Винаги съществува възможността за
неподчинение поради страх или неудовлетвореност. Отстъпничеството дори на един от
моите чейнчаджии идеше бързо да бъде наказано от страна на Санджай, но също така би
могло да ми коства бизнеса. Работа ми бе да елиминирам възможността за подобни бунтове, като държа търговците в страх и едновременно се отнасям с тях приятелски.
Престъпността е феодално явление и когато го разбереш, всъщност проумяваш нещата в
голяма степен. Компанията на Санджай бе замъкът на хълма, обграден с ров, в който плуваха
крокодили
— гангстерите, а Санджай бе владетелят феодал. Поискаше ли момиче, той си го
вземаше. Пожелаеше ли смъртта на някой мъж, убиваше го.
Откупуването на правото да търгувам на негова територия ме правеше един вид барон
грабител, а търговците бяха моите крепостници. Те нямаха никакви други права освен
предоставените им от Компанията.
Престъпността е средновековен метрополис, съществуващ успоредно с лъскавия град; в
него цари абсолютна монархия и се провеждат публични екзекуции. И като барон грабител, обикалящ от крепостник на крепостник, яхнал моето стоманено пони, аз имах правото да
утвърждавам своята власт.
Първата вещина в ръководството на престъпния бизнес е умението да излъчваш
неоспоримо право на власт. Ако ти не вярваш в себе си, никой на улицата няма да ти повярва.