Выбрать главу

ръчно ушита завивка, сребриста като плавниците на огледален шаран.

— Та значи, Шантарам, разправят, че жена е намерила път до сърцето ти — каза тя.

— Вярно е, лельо Лунен сърп — отвърнах. — Ти как я караш?

Тя опъна ръце настрани и бавно, много, много бавно се отпусна върху въженото си

легло. После изхлузи чехлите си и краката й се задействаха.

Не знам дали това бе йога или акробатика, но краката на леля Лунен сърп бяха като

питони, търсещи нещо да удушат. Движеха се наляво и надясно, на север и на юг, завъртяха се

над главата й и се разкрачиха толкова нашироко, че можеха да докоснат двата бряга на река, преди да се подвият под нея върху сребристата завивка: естетични ходила, подпъхнати под

олимпийски бедра.

Това отне около трийсет секунди. Ако беше акробатичен номер, щях да изръкопляскам.

Само че не беше и аз не бях зрител.

Тя разкърши рамене.

— Е, лельо Лунен сърп, как върви бизнесът? — подхвърлих. Късно беше. Тя бавно се

приведе към мен, плавно извивайки гръб като котка. Гърдите й се разкриха пред погледа ми

— на всяка бе татуиран по един полумесец. Спря се чак когато изгря пълната луна.

Необикновено дългата й коса се разстла по леглото около прегънатите й колене, спусна

завеса върху луната и се разпиля чак до окървавения под.

Тя вдигна очи, изпълнени заплашително с тайни мистерии, които никога не биваше да

узнавам, а после заметна ръка зад гърба си, докато обгърне шията си с пръсти, които

зашаваха като пипала на актинии, огрени от лъчите на онази преобърнатата луна.

Никой не би могъл да твърди, че не притежава чар. Но самата нея харесвах повече, отколкото прословутите й номера.

Леля Лунен сърп винаги бе въоръжена — интересен факт сам по себе си, откъдето и да

го гледаш. Имаше малък автоматичен пистолет, подарък от главния комисар. Исках да науча

защо. Исках да знам историята. Знаех, че е стреляла с него два пъти — и двата, за Да спаси

човек от бандити от чужди райони.

Тя гледаше на ръка и като гадателка изкарваше повече пари, отколкото от търговията с

риба и нелегалната банка, взети заедно.

Бе печелила женското първенство по борба в рибарското селище три години подред. То

представляваше чисто женско съревнование, строго пазено от погледите на съпрузите, братята и бащите, които се нареждаха с гръб около кръга, в който се борят жените. Никой

нямаше право да гледа, освен жените, които се състезават, Докато не излъчеха победител.

Искаше ми се да я питам за състезанието. Искаше ми се да я питам защо комисарят й бе

дал оръжието. Но не исках да участвам в игричките й с минимален срок десет минути.

— Жената винаги намира начин — каза тя, протягайки се, и погледна часовника. —

Поне веднъж, докато правиш любов с жената, покорила сърцето ти, ще си помислиш за мен.

— Виждаш ли, лельо Лунен сърп, за това грешиш. Няма как да стане.

— Толкова ли си сигурен? — Тя се взря в очите ми. Може би ме изпитваше. А после се

плесна по бедрата и избухна в смях. Толкова приятно ми стана, че и аз се разсмях.

— Всичко е точно! — подвикна помощникът й и пъхна моята пачка рупии в желязно

сандъче, заключи го и записа сумата в счетоводната книга.

— Не си първият, дето го казва — рече леля Лунен сърп. — Но и тия, дето го казват, не

са много. Повечето идват да просят безплатно шоу и си измислят поводи, за да поприказват с

мен.

— Нека сме справедливи към тях — има с какво да си изплакнат окото.

Тя се разсмя.

— Благодаря ти, Шантарам. Така тръгна легендата, че умея да гледам на ръка. Измисли я

един съпруг прелюбодеец, та да може да ме държи за ръка и да наблюдава фазите на луната.

На някои толкова им се ще, та чак пот ги избива. Дори и хора, които ги знаеш. Приятелят ти

Дидие посяда при мен всяка седмица.

— Бас държа! — ухилих се аз. — Защо го правиш, лельо Лунен сърп?

Внезапно осъзнах, че въпросът може да я обиди и побързах да кажа:

— Прощавай, това беше въпрос на писател и сигурно е непростимо невъзпитан.

Тя пак се заля от смях.

— Шантарам, този въпрос може да го задаваш само когато имаш нужната сила. Тъй че

когато събереш сили, запитай се сам.

— Гаджето ми ще е във възторг от това изказване.

— Доведи я следващия път с теб — изрече заплашително тя.

— Ами ако се задържи повече от десет минути и ти направи предложение?