всеки час; играеше елегантно и умело, сякаш изпаднал в транс. Действаше уверено. Когато
губеше, пускаше някоя шега или цитираше някоя песен, а от победите не се възгордяваше.
— Мислех да създам група за взаимопомощ за хора като мен, които не могат да спрат да
мамят, нещо като Анонимните алкохолици — „Анонимни измамници на карти", ама
мъчното е, че няма как да имаш вяра на никого. Не и когато работата опира до карти. Нали
ме разбирате?
— Стига пък и ти, Близнак. Циникът е човек, сърдит на собствената си душа, а ти не си
циник.
Той присви замислено очи.
— Обичам те, друже — рече усмихнато.
— И аз те обичам, братко. А пък и ти успя! Отведнъж спря да мамиш на карти, играеш
честно и по-добре от всякога.
— Бая трябваше да се понапрегна, да знаеш. — Той потръпна. — Първо се насочих към
книгите. Залових се здравата за Кийтс и се унесох в скърби, после ме изби на Керуак и
тотално изперках, бях като пияно шимпанзе и ръсех каквото разбълниканият ми ум пръкне.
Препънах се във Фитцджералд, едва издрапах от Хемингуей, превърнах се в Деронда на
Джордж Елиът, Вирджиния Улф ме дрогира, с Джуна Барне се чалнах, а с Лоурънс Даръл
направо изпаднах в умопомрачение, но после пак минах на филми и три дни с Хъмфри
Богарт ме оправиха.
— Бива си я групата ти за взаимопомощ, Близнак.
— Да. Нищо не може да се мери с компанията на писатели и актьори, когато си се
изчерпал напълно.
— Така е. Радвам се, че ти е помогнало.
Той ме погледна и малко отдръпна завесата на сдържаността си.
— Гледката е красива от другата страна на чертата, Лин. Не мислех, че някога ще го
кажа, но ми е почти хубаво, като не мамя.
— Така те искам!
— Мислиш ли? Понякога да си честен е мъчна работа, нали ме Разбираш?
— Много ясно — засмях се. — Дръж се. Страхотно изглеждаш. Изобилният късмет и
оскъдната слънчева светлина много добре ти понасят, шампионе на карти. Как се разбирате
със Скорпиона?
— Ами аз…
— Толкова ли е зле?
— Той прекалява с усамотението, Лин. Почти през цялото време си стои сам-самичък в
президентския апартамент. Не ме пуска вътре.
— Не те пуска?!
— Никого не пуска освен персонала. Повечето пъти се храни там. Ако се беше затворил
с някое прелестно женствено създание, щях да вися пред вратата да пазя. Ама няма такова
нещо, приятел, а преди със Скорпиона никога не сме се делили!
— Може би просто има нужда от пауза.
— Всичко споделяхме, всеки залък, даже фъстъците в пакетчето ги брояхме и деляхме
по равно. Карахме се постоянно за всичко, но нищо не хапвахме един без друг. А сега не сме
делили трапеза, тъй да се каже, вече три дни! Тревожа се за него, Лин.
— Близнак, той мислил ли е да напусне Бомбай?
— И да е мислил, не го е споделял с мен. Защо?
— Богатството го изнервя. Трябва да се премести, а сигурно няма да го направи, ако ти
не го подтикнеш.
— Къде да се мести?
— Там, където живеят милионери. Те гледат да не се делят един от друг и умеят да се
грижат за себе си. Така нищо няма да го застрашава, а и на теб ще ти е по-спокойно.
— Трудно ми е и с един милионер да живея! А цял квартал, пълен с тях — няма да го
понеса.
— Тогава го заведи в Нова Зеландия. Купете си ферма край гората.
— В Нова Зеландия?
— Чудна страна, чудни хора. Страхотно място да изчезнеш.
— Страшно се тревожа, Лин! Вчера даже изгубих партия, която ми беше в кърпа
вързана, да знаеш!
— Ти вчера изигра към триста игри.
— Да, ама се боя, че ще си загубя майсторлъка! Толкова безпомощен се чувствам заради
това, че не мога да му помогна, а пък аз го обичам, приятелю!
Трябваше да си замълча. Нямаше как да знам до какво щеше да доведе моето
предложение за Зодиакалните Джорджовци. Ако имах три желания, едното щеше да е да
знам кога да млъкна.
— Може би просто трябва да го измъкнеш навън, знам ли. Изведи го на разходка край
хотела. Ще е съвсем като едно време, само че с бодигардове. Може това да го отрезви.
— Идеята не е лоша — рече замислено Близнака. — Мога да го залъжа някак да дойде.
— Или да го поканиш да дойде.
— Не, ще ми се наложи да го залъжа — рече той. — И в пустинята да сме, пак ще ми се
наложи да го залъжа да пие вода, защото ще си въобразява, че ЦРУ му я е подхвърлило там.