Не за първи път патрулирах на мотор из южен Бомбай. И други банди се бяха опитвали
да придобиват територия от претъпкания с туристи полуостров. Кръстосвахме нощем в
очакване на нападения и те понякога идваха — атаки, които щяха да са още по-тежки, ако не
успеехме да реагираме за по-малко от трийсет секунди навсякъде из южната част.
Два отряда от по четирима души патрулираха на четиричасови смени — благоприятен
лимит за мотоциклетите.
Драконовската паст на Островния град е приблизително колкото площта на Манхатън.
Навъртахме десетки обиколки за часовете. За щастие, южен Бомбай е прорязан от малки
пътеки, достатъчно широки да мине мотоциклет. Те образуваха мрежа от кратки пътища, която пестеше минути в натовареното движение и предлагаше безброй изненадващи входове
и изходи към главните пътни артерии.
Моментите, когато спирахме патрулирането и разговаряхме с хората, бяха не по-малко
важни, отколкото на мотора. Всяко отзивчиво пошушване помага да нанесеш на врага удар.
Предимството да си на своя земя е най-силният коз във войните за територия — с него се
печелят битки. Вниманието към подробностите е другият коз — с него се печелят сърца.
Общност, която ви подкрепя и ви се доверява поне толкова, колкото на полицията, е кралска
кента.
След убийството на Фардин ченгетата всъщност подкрепиха Компанията на Санджай и
временно разрешиха на членовете й да носят оръжие.
„Скорпионите", както уверяваха информаторите на Дидие, се опитваха да проникнат в
южната част, разчитайки на насилие и религиозен национализъм. Според тях ченгетата
трябваше да ги подкрепят в завладяването на Южен Бомбай, защото смятаха себе си за
патриоти, а Компанията на Санджай — за предатели.
Ченгетата имаха строга заповед да действат бързо, когато се засягат религиозни чувства, което бе удобно оправдание за Дилип Светкавицата. Той подкрепи Компанията на Санджай
— те му плащаха с нещо повече от патриотичен плам, и прати подир „Скорпионите" патрули
с джипове, задето нарушавали обществения ред.
Неприкосновеността ни от полицейската агресия се възприемаше трудно. Повечето
предпочитахме агресията. Когато всички играят по еднакви правила, си наясно със своето
положение. Ала когато ченгетата са добрите герои, е време да измислиш нова игра.
Изглеждаше гадно да спреш на светофар, а до теб да спре полицейски джип и ченгетата
да се мъчат да се усмихват и да си бъбрят с теб, когато в същия джип същите ченгета са те
пребивали.
В края на патрулирането ни никой не бе чул и видял нещо необичайно и се спряхме
близо до гробницата на Хаджи Али, където „Тардео" се пресичаше с „Педър Роуд". Всичко на
юг оттук бе територия на Санджай, от море до море. Гробницата на светеца бе на неутрална
земя и гангстерите от цял Бомбай — дори от воюващи банди — идваха мирно в
светилището.
Абдула остави моторите при наш информатор на близката бензиностанция и ни поведе
по дългия път на пешеходния мост към малката островна гробница на светеца.
И преди всички бяхме изпълнявали този гангстерски ритуал — късна вечерна разходка
до гробницата преди битка.
Хаджи Али, навремето обикновен богат узбекски търговец на име Али, раздал всичкото
си богатство на бедните и заминал на поклонение в Мека.
Обиколил целия свят, докъдето можел да стигне един пътешественик. Не е било лесно
да го направи, случило се е през петнайсети век, но той стигнал навсякъде, носейки
всичките си лични вещи на гръб и виждайки всичко, което можело да се види.
Човек с изискан вкус, той се установил в Бомбай и се прочул със своето благочестие и в
града, и извън него. Починал, докато бил на ежегодния хадж. Ковчегът с тялото му се загубил
в морето, но по чудо вълните го изтласкали край бреговете на Бомбай и му издигнали
гробница.
Веднъж дневно по време на прилива морето залива алеята до гробницата на Хаджи Али
и тя остава невидима под заплашителните води. Сякаш светецът казваше: „Моля ви, стига", наводненият път го освобождаваше от света на нашите грехове и скърби и го оставяше да
поспи и да възстанови силите си на велик защитник на града.
Онази нощ алеята през морето бе суха, почти безлюдна. Острият вятър връхлиташе върху
нас на изблици и ни рошеше. Вървяхме сами към гробницата, шестима гангстери, а лунното