хиляда долара." Лин, тия думи ще ги помня до сетния си ден!
— Прав е бил — заявих.
— Така е — отвърна Близнака и погледна към изхода, искаше да запали цигара. — И
докато го изричаше, се усмихваше. Тази усмивка никога няма да я забравя. С най-
невъзмутимо, одухотворено изражение. И може точно тази усмивка накара Скорпиона да
побеснее. Тъкмо тази усмивка!
— Какво стана после?
— Скорпиона се опита да се изниже покрай светеца и се счепкаха. Бодигардовете му
изкрещяха да спре. А после светецът се строполи на земята и си наби главата в ръба на една
стена. Тежка рана. От челото му се отдра парче кожа, над веждата. Бодигардовете се втурнаха
да помагат. Аз му дадох кърпичката си и му казах, че трябва да извикаме хотелския лекар.
Близнака млъкна и метна поглед към улицата. Искаше му се да се върне там, сред
вълните от хитрини и дарби, които тъй дълго го бяха носили, без да пострада.
— Ще изпушим по цигара, след като ми разкажеш всичко, Близнак — казах. — Знам те
какъв си на улицата. Излезеш ли сега през тая врата, и хоп — дим да те няма! Тъй че стига си
се ослушвал и довърши.
— Светецът го прокле — съобщи той разтреперан.
Внезапно се беше уплашил и това не ми се хареса, защото го обичах.
— И какво?
— Ами, това е.
Няма по-чисто търпение от търпението, което проявяваме към обичните хора, които
усложняват нещата повече от необходимото. Усмихнах му се смирено.
— Какво точно стана?
— Светецът го прокле. Каза, че алчността щяла да стане оръжието, което ще го убие, и
че от деня, в който се е проляла кръвта му, парите на Скорпиона са прокълнати и щели да му
донесат само скърби и разкаяния.
— А после?
— Бодигардовете се изнесоха на секундата.
— Ами Скорпиона?
Избяга. По-късно го заварих в хотела.
— А светецът?
— Поседях с него. Помъчих се да го убедя да дойде с мен до хотела. Но после довтасаха
още светии и оня ми каза да бягам, щото щели да подивеят и да ме пречукат на място. И аз
офейках. Нали знаеш светците какви са опасни?
— И сега Скорпиона мисли, че над него тегне проклятие?
— Тегне я — изпъшка Близнака. — Хотелският персонал се изнесе от нашия етаж.
Всички го смятат за прокълнат и не искат да обслужват стаята му.
— А как се оправяте в хотела?
— Скорпиона говори с управата и днес нае нова прислуга. От Литва са май. Свестни
хора. И дума не им разбирам. Новите му бодигардове са руснаци. И на тях не им вдявам, а
пък уж говорят английски. Пак се е затворил в пентхауса, обаче тоя път наистина се е
заключил!
— Зарежи покера за малко — казах. — Ще се разбера нещо с Дидие. Ще намерим този
садху, че да го отървем от проклятието.
Мислех, че светецът сигурно не е богаташ. Смятах, че можем да го издирим, да го
помолим да прости на глупака, докоснал го непочтително, и в замяна да приеме една
сериозна сума, за да вдигне проклятието.
Познатите ми садху — а аз познавах доста — биха приели предложението без
колебание. Щяхме да успеем, сигурен бях. Тогава нямаше как да знам, че това ще запокити
Близнака, моя невинен и любвеобилен приятел, в течения, отдавна забравени, и то с
основание.
— Фантастично! Лин, ти си гений! Това проклятие направо разяжда Скорпиона отвътре!
Сериозно съм притеснен, да ти кажа. Според моите правила от проклятие на светец трябва
да се вардиш като от ръчна граната! Бил съм в зоната на духовната радиация, тъй да се каже, и ще се радвам да я изчистим не по-малко от Скорпиона.
— Би могъл да се обърнеш за помощ към Навин Адеър — нямах си работа да му
подхвърля. — Той управлява бюро „Изгубена любов" в „Амритсар", съседната стая.
— Страхотна идея! Първо ще поразпитам и ако не го намеря, ще възложа тая работа на
Навин. За нула време ще вдигнем Скорпиона на крака.
— Добре — казах. — Да те закарам?
Той надникна през отворената врата към мотора ми, паркиран неправилно до бордюра.
— Не — усмихна се. — Благодаря все пак. Никога не съм обичал моторите. Ще се метна
до хотела с такси. Лин, благодаря ти, човече. Знаех си, че ще ми олекне, като си поговоря с
теб.
Поех на обиколка по южните булеварди, за да се покажа, и се замислих за Зодиакалните
Джорджовци: колко бяха щастливи преди елегантният пратеник на Съдбата с тъмен костюм