Пожари ще ми гасиш! Да не би съвсем да си си изгубил ума, дето го нямаш и без това?
— Теб те пазеше Дидие — възрази Навин. — А мен ме нямаше само един час.
— А тебе кой те пазеше?! — Тя пристъпи към него и забоде пръст в гърдите му.
Навин се ухили щастливо.
— И защо си такъв весел?
— Теб те интересува какво се случва с мен — размаха пръст Навин пред дръзко
вирнатото й носле. — Не съм ти безразличен.
— Много ясно, че не си! Чак сега ли загря? Егати и детективът!
— Охо! — възкликна Навин.
— И само това ли ще кажеш? — Охо!!
— Ако още веднъж го повториш, ще те тресна с някое гърне — заяви Дива. — Затваряй
си устата и ме целуни!
И тъкмо да се целунат, отвън екна врява и дрънчене на тенджери. Някой вървеше през
бордея и вдигаше страшна дандания.
Навин тикна Дива в ръцете на Сита, готова да побегне по задните пътеки към морския
бряг, и заедно с мен, Дидие и Джони Пурата зае позиция на единствената пътека, идваща
насам откъм основната част на бордея.
Чухме един глас да надвиква другите на английски — гласът на Кавита Сингх. Когато тя
се подаде на полянката пред колибата на Дива, видяхме, че се усмихва, а почетната й женска
стража, която се бе повлякла по нея, надаваше ликуващи възгласи. Сита и Дива се върнаха да
я поздравят.
— Специално за теб! — Кавита подаде на Дива един вестник. — Днешната първа
страница. След няколко часа ще е по сергиите, но реших, че ти първа трябва да я видиш!
Дива прегледа уводната статия, разгледа снимките на баща си, подаде ми вестника и
падна в прегръдките на Навин.
Бяха заловили бандата, отговорна за клането в имението на Девнани. Направили бяха
самопризнания и ги пратили в затвора- оказаха се африканско-китайски престъпници, доставящи по-голямата част от фармацевтичните удоволствия, прекарвани нелегално през
Бомбай за Лагос. Разбиването на бандата и разкриването на убийствата е триумф на
органите от няколко страни, се казваше от полицията. Временният главен изпълнителен
директор на „Девнани индъстриз" Раджеш Джайн отново призоваваше изчезналата
наследница да дойде и встъпи в правата си.
Вече нямаше заплаха за Дива, тя бе свободна да изостави керосиновите лампи и пак да
заживее в електрическия свят.
— Лин, да ти предложа шишенцето си? — обади се Дидие.
Той се бе заговорил с Кавита, разменяха си шеги и изражението й ми даде да разбера, че
съм я прекъснал и търпението й се изчерпва.
— Кавита, ти как разбра, че Дива е тук?
— Нали вие с Карла имате телепатична връзка — изръмжа тя и удари една глътка от
плоското шише на Дидие. — Ти ми кажи!
— Това пък какво значи?
— Лин, защо не вземеш да се прибереш! — сопна се тя. — Нали си имаш дом?
Не знаех за какво толкова е сърдита, но не ме засягаше.
— Чао, Кавита.
Излязох на улицата и тъкмо бях запалил мотора, когато един мотоциклет спря до мен и
някой ме извика по име. Беше Рави, уличният боец от Компанията, който обикаля заедно с
мен в нощта на двайсет и четири часовата поръчка.
— Абдула ме прати да те намеря — каза той, без да слиза от мотора, стиснал високото
кормило. — „Скорпионите" убиха Амир. И Фарид умря.
— Мир на душите им. Какво се е случило?
— „Скорпионите" изкарали Амир от къщата му и го убили на улицата.
— Мамка му!
— Фарид превъртял. Нахлул в ареста на полицията с изстрели.
— И какво станало?
— Ченгетата се разбягали, а Фарид застрелял трима от „Скорпионите", арестувани за
пожара. Онзи грамадният, Хануман, спасил Вишну. Отнесъл шест куршума. Издъхнал е, няма
я вече грамадата. И Данда, и той си отишъл.
— А с Фарид какво е станало?
— Ченгетата се върнали въоръжени до зъби и го разстреляли. Шейсет куршума
изгърмели по него, разправят.
— Й'алла.
— Пич, скатай се от улицата. Трепят се като каубои и индианци. Аз съм си индиец и не
ща да се забърквам в тая гнус.
Той бързо потегли — самотен куриер във военна зона, гневен и Уплашен: лоша
комбинация у един мъж.
Никога не бях виждал Рави уплашен. Той беше спокоен тип, такива ги има във всяка
банда. Но загубата на лудата глава Амир
— първия, който се впускаше в танци, щом засвиреше музика, първия, който раздаваше
удари във всеки бой, и на Фарид Уредника — боксьора шампион, и двамата пълноправни